Ossigeno

Mud cake с вишневи сърца

2012-02-12T18:17:00.002+02:00

Идеята дойде оттук >>, но реших, вместо мъфини - кекс, при това без изкуствени бои.

Продукти:

за вишневите сърца

2 яйца

100 милилитра пасирани вишни

5 супени лъжици захар

2 супени лъжици олио

1/2 чаена лъжичка бакпулвер

4 пълни с връх супени лъжици брашно

ванилия

за mud cake

150 грама черен шоколад

200 грама краве масло

1 супена лъжица инстантно кафе, разтворена в 1/2 чаена чаша топла вода

1/2 чаена чаша какао

2 чаени лъжичи бакпулвер

2 чаени чаши захар

2 и 1/2 чаени чаши брашно

4 разбити яйца

щипка сол

Първо приготвяме сърцата. Може да ги направите и без плодове, като оцветите тестото със сладкарска боя, но раших да избегна изкуствените оцветителите и да заложа на естествените такива - в случая с вишни, но може и с други плодове - ягодите не са много за препоръчване, тъй като са много воднисти. Замразени вишни, а и не само, продават в Билла.

Пасираме вишните със захарта. В друга купа леко разбиваме яйцата, добавяме към тях вишневата смес, олиото, ванилия и разбъркваме до хомогенизиране. В друга купа смесваме брашното с бакпулвера. Добавяме го към яйчено-вишнената смес и разбъркваме. Сместа изсипваме в тавичка, покрита с хартия за печене. Печем в предварително загрята фурна на 170-180С до готовност (пробваме с клечка - готовността зависи от дебелината на блата). След като се изпече, изваждаме блата от тавата, оставяме да се охлади, след което изрязваме от него форми - в моя случай сърца с помощта на готови форми за сладки. Може и цветенца, букви, каквото там решите.

За приготвяне на "калната" кексова смес първо разтопяваме в тенджера шоколада, кафето, какаото, маслото и захарта, докато се хомогенизират. Разбъркваме от време на време. Оставяме сместа да поизтине. В купа леко разбиваме яйцата и към тях добавяме охладената шоколадова смес, разбъркваме добре. Към получаната маса прибавяме и размесеното с бакпулвера и солта брашно.

Следва подредбата: намазваме много добре с краве масло продълговата правоъгълна форма за кекс, като дъното покриваме с хартия за печене. Изсипваме малко от шоколадовата смес, след което подреждаме вишневите сърца, както се вижда на снимката, отгоре покриваме пак с малко от шоколадовата смес. Формата трябва да се запълни не повече от 2/3 от височината й с каксовата смес, тъй като се надига доста. Печем в предварително загрята фурна на 180С до готовност - пробваме с клечка, но не трябва да излиза напълно суха, а да е леко влажна! Mud cake-овете трябва да са по-влажни, макар че аз тези ги изпуснах (казвам тези, защото ги пекох в две по-малки форми и една голяма - въобще, едно огромно количество ми се получи :))). Готовият кекс изваждаме и оставяме да се охлади върху решетка. Отгоре може да го покриете с шоколадава глазура или просто да го поръсите с пудра захар.

Въобще и не си и помисляйте да ми правите забележка за заглавието. Щом съм го оставила с английското му наименование, значи съм преценила, че така трябва да бъде!!!

Бърза тарта или пица със сушени домати, маслини и сирена

2012-02-05T19:21:00.003+02:00

Не знам как да го нарека това нещо пица, тарта или другояче. Преди няколко дни гледах по една телевизия как готвач приготви тарта със сушени домати, но тъй като не ми се занимаваше да меся тесто, се доверих на това от магазина, но не за пици. Грабнах бутер тесто, макар да мях сигурна, че с него ще стане по-тежичко, но пък в крайна сметка зима е и то студена, тъй че носи на малко повече глезотийки (разбирай калорийки :)) отгоре. Всъщност, не ми се искаше да е с тесто за пици, исках нещо по-различно, защото миналата неделя хапнахме пица в къщи. Това е една от онези рецепти, при които можете да се развихрите и да покажете творчество, или просто да изчистите хладилника си :)

Каквото решите може да сложите, но аз заложих на вегетариански вариант. Може плънката да включва някакъв вид крема сирене, да го смесите с малко сметана, яйце и ще получите плънка за киш лорен, но на мен нещо не ми допада киша. Въпрос на вкус, разбира се.

Продукти:

1 пакет от 500 грама бутер тесто (аз ползвах това на 7 days)

няколко супени лъжици песто от сушени домати с босилек (продава се в магазините, но може и сами да приготвите)

около 150-200 грама топено пушено сирене

200 грама сирене моцарела

сушени мариновани домати

маслини без костилка

босилек

В тава се разстила бутер тестото, като се оформя борд около 2 сантиметра. Надупчваме с вилица тестото, което е върху дъното, това по стените няма нужда. Печем в предварително загрята фурна на 200С за около 15 минути, след което измаждаме тавата от фурната и намазваме тестото с доматеното песто, отгоре редим резени топено сирене, резени или кубчета моцарела, сушените мариновани домати, нарязаните на шайби маслини. Слагаме да се пече още за около 10 минути, докато тестото се зачерви приятно и сирената се разтопят. Изваждаме от фурната готовата пица и оставяме леко да се охлади. Поставяме пресен босилек или друга любима подправка и сервираме.

Много калорично и тежко ми се видя, но пък и много вкусно. Това го казва човек, който по принцип не си пада по бутер тесто :)))

Какаови кексчета в "рисувани" буркани

2012-02-01T10:16:00.001+02:00

Отдавна се каня да направя кексчета в бурканчета, защото ми изглеждат много симпатични. Може да ползвате каквато кексова рецепта искате, но аз се спрях на какаови - намирам червеното (сърчицата, които нарисувах) да се съчетава много добре с тъмно кафявато. Разбира се, може и да не рисувате, или пък да напишете нещо, не е задължително сърчица да се "майсторят", но те по-лесни за "изработка". Няма да изпадам в излишни приказки, намирам това за привилегия на "безделниците" :)))

И така. За това тесто са ви нужни следните

Продукти:

120 грама краве масло на стайна температура

1 чаена чаша кафява захар

1/2 чаена чаша бяла захар

2 яйца

200 грама заквасена сметана

1 чаена лъжичка нес кафе, разтворено в 1/2 чаена чаша топла вода

1 и 1/2 чаени чаши брашно

6 супени лъжици какао

1/2 чаена лъжичка сода бикарбонат

1 чаена лъжичка бакпулвер

ампула ванилия

сладкарска боя - червена или друга, но не трябва да е тъмна, защото все пак искаме да контарстира на фона на какаовата смес

бурканчета от сладко - бройка не мога да ви кажа, защото зависи колко са големи

Смесваме кравето масло със захарта. Не е нужно да го разбиваме с миксер, но ако сте мераклии може :) Прибавяме към сместа яйцата и сметаната. Отделяме 2-3 супени лъжици от сместа, които оцветяваме с малко сладкарска червена боя или със сок от червено цвекло. Прибавяме 1-2 супени лъжици брашно от предвиденото в рецептата. Трябва да получим по-гъста смес, която ще използваме, за да нарисуваме фигурки или да напишем нещо от вътрешната страна на бурканчетата. Ако не сте добри в арта, то за препоръчване е първо от външната страна да си нарисувате фигурката или изпишете текста, а след това с помощта на четка за рисуване да направите същото, но от вътрешната страна на бурканите. Външната рисунка или надпис избърсваме. Оставяме бурканите настрана за момента и пристъпваме към приготвянето на какаовото тесто.

Към останалата смес прибавяме изстиналото кафе, ванилията и разбъркваме добре. В друга купа смесваме останалото брашно, какаото и набухвателите. Прибавяме ги към течната смес и отново разбъркваме до хомогенизиране. С лъжица пълним бурканите 1/3, защото тестото много се надига при печене, като внимаваме да не развалим фигурката (ако сте направили от отделените лъжици по-гъсто тесто, малко вероятно е да развалите надписа или картината, но знае ли човек някои хора какви умения имат :)) Ако няма да слагаме крем отгоре, пълним бурканите до половината (1/2).

Покриваме тава с хартия за печене (за всеки случай, ако сте прекалили с пълнежа да си спестим усилията после да търкаме на тави). Нареждаме бурканите на разстояние един от друг и печем в предварително загрята фурна на 170С до готовност (проверяваме с клечка за зъби). Времето на изпичане зависи от височината на бурканите.

Готовите кексчета оставяме да изстинат напълно в бурканите. Ако искаме, отгоре слагаме крем. Дори и да нямате място, можете да отделите част от кексовата смес и пак да сложите кремче. Поставяме капачките и чакаме да се прибере любимият :)) Особено подходящи са за пикник или излет, ако искаме да папкаме кексчета с крем, подчертавам - с крем :)

Получих награда от

Candy >>

Бонбонче, благодаря :)

Предавам я на:
Катюшката >>
Вещичката >>

Бисквитки за Св. Валентин с вафлени снимки

2012-01-27T19:24:00.011+02:00

Не ми казвайте, че празникът е далеко. Знам! Пускам сега тази публикация, няма да отлежава, защото ако на някого от вас му хареса това предложение, да има време да реагира до 14-ти.

Много отдавна исках да направя такива бисквитки, но за съжаление не намирах такива ядливи снимки. За Коледа си бях приготвила няколко много сладурски, но ме домързя да търся къде може ги принтирам (става въпрос за ядлива хартия и мастило, все пак).

Е, сега за Св. Валентин успях!

Не знам къде се продават подобни ядливи снимки, но знам къде може да си поръчате да ви отпечатат върху ядлива хартия каквото ви хареса.

Какво трябва да направите.

1. Да си изберете някакви снимки - в интернет има много :)

2. Сваляте избраните снимки и ако се налага ги обработвате - поне размерите да бъдат на желаната големина бисквитка. Тъй като се печата върху формат А4 (ширина: 21 см, дължина: 29,7 см), може да разположите снимките на малко разстояние една от друга (добре е да оставите и полета отгоре, отдолу, ляво, дясно) върху лист с посочените размери.

3. Правите поръчка в принт центъра на cookibooki >> (качвате си файла или файловете - зависи колко картинки/бисквитки искате да имате).

4. Чакате да дойде поръчката.

Днес получих поръчката си от cookibooki >>, а вчера се отбих в магазинчето на aromashouse >> за айсинг >> (приготвянето със сурови белтъци директно го отсвирвам, защото съм предубедена, ако не са термично обработени).

Направих бисквитките, които са обикновени маслени, по тази рецепта >>, но добавих 4 супени лъжици какао и извадих от предвиденото брашно 4 супени лъжици. Бях сигурна, че формите, които отрежа няма да бъдат точни, защото предният път, когато пекох такива сладки те излязоха по-големи (някак се раздуват). Обаче никак не ми се занимаваше да търся рецепта и да експериментирам дали няма да има деформации на формите след печене и затова резнах още топли бисквитките, така че да се получат правоъгълници.

След като напълно изстинат бисквитките ги намазваме с айсинг.

Слагаме снимката отгоре и притискаме добре, особено по краищата, за да не вирнат после. Няколко от снимките леко, съвсем леко намазах с мед, поради липса на царевичен сироп, за да пробвам. Разлика няма, освен ако не прекалите с меда, защото тогава ще омекне много снимката и ще се деформира изображението.

Краищата може да ги украсите с айсинг или да ги оставите както са си (мислех да оставя няколко, защото ефекта бе като на пощенска марка, но понеже ми остана от айсинга (няма да го хвърлям, я), та наклепах всичките отстрани с борд. Аз ползвах този айсинг от aromashouse, но се озорих доста - мускулна треска хванах на ръката за границите, защото през накрайника на поша трудно излизаше, то и затова краищата са ми малко никакви :)) Можеше малко да го разредя, но не смеех да рискувам - за пръв път го ползвам и ме беше шубе, а и исках да засъхне добре, а не да лепне като го пипнеш.

Оставяме айсинга да се стегне напълно и после може да хрупкате бисквитки ;)

Това не са всички картинки. Другите не съм ги направила още. Сега само ми давам идеята как може да изненадате любимия, или не чак толкова любими хора. Опаковате ги и раздавате :))

Пак казвам, че ако ползвате моето тесто, то е доста пръхкаво, така че ако ще ги пращате по пощата не знам дали няма да са в насипно състояние и да има нужда от лъжица :))

И наградите... :))

Получих награди от:

Буба >>, Ели >> и Усмивката >>

Няма да спазя изискванията откъм частта с разкриването, защото вече няколко пъти съм го правила, та затова само ще я предам на:

Не знам дали станаха 15, но мисля, че бройката е внушителна :))

Мини ябълкови пайове

2012-01-23T20:15:00.003+02:00

Обичам десерти, в които има сочна плънка без значение дали е плодова или някакво кремче.

Не обичам сухи десерти. Е, има някои изключения, ама няма да ви изброявам. Онзи, който трябва да ги знае - не ги знае (визирам половинката), хайде няма нужда да ви занимавам със себе си, та затова ще кажа само, че ако го няма пълнежа, десертът не струва :)))... обаче го има и ето ти на идеално съчетание - ронливо одеало, нежно прегърнало ароматния плодов и приятно сочен пълнеж. Няма да се превъзнасям - не ми е присъщо, макар че от време на време изпадам в мозъчно затъмнение и попадам в плен на подобни тинтири-минтири ;))

Адаптирано оттук >>

Продукти:

2 и 1/2 чаени чаши брашно

2 супени лъжици захар

1 чаена лъжичка сол

250 грама студено краве масло

1/3-1/2 чаена чаша студена вода

Пълнеж:

2 средно големи ябълки (по-добре е да не са кисели)

1/2 чаена чаша захар

1 чаена лъжичка канела

1 супена лъжица ром (не есенция)

ванилия

сокът от половин лайм

За намазване

1 яйце

1 супена лъжцица вода

Обелваме ябълките и ги нарязваме на не много дебели филийки. Слагаме ги в купа и ги поливаме със сока от лайма. В друга купа смесваме останалите продукти - захарта, канелата, рома, ванилията.

В купа смесваме брашното, захарта и солта. Прибавяме студеното краве масло, което предварително сме нарязали на малки кубчета. Размесваме (най-добре в блендер), така че да се получи нещо като трохи. Прибавяме студената вода (внимавайте с количеството - прибавайте по малко, докато се получи средно маслено тесто). Увиваме тестото в свежо фолио и оставяме в хладилник за час.

Охладеното тесто изваждаме от хладилника и разточваме върху леко набрашнена повърхност на кора с дебелина около 0,5 сантиметра. С чаша с диаметър на отвора около 6-7 сантиметра изрязваме кръгове (може и с по-малък размер). Върху едно кръгче слагаме от резенчетата ябълки (установих, че с повече е по-добре, но не прекалявайте все пак :)) Отгоре 1 чаена лъжичка от захарната смес. Покриваме с друго кръгче, което навлажняваме леко с вода от страната, с която ще захлупим ябълките. Притискаме краищата с вилица, за да се съединят добре. Правим същото и с останалите кръгове.

С тестото, което е останало от изрязването на ръбовете отново разточваме кора и режем кръгове, пълним и т.н. Нареждаме готовите пайове върху тава, покрита с хартия за печене. Намазваме отгоре с леко разбитото яйце с малко вода. Отгоре правим няколко разреза, за да излиза парата при печене и да не станат глетави (или други форми изрязваме).

Печем в предварително загрята фурна на 170С до леко зачервяване. При мен това стана за около 25 минути. Изваждаме пайовете и ги охлаждаме върху решетка.

Имам и отлежали награди (срам), но за тях следващия път :P

Сладко от круши, ябълки, банани и маково семе

2012-01-20T17:34:00.003+02:00

Адаптирано оттук >>

Продукти:

за около две бурканчета от по 300 грама (зависи от сорта и големината на плодовете)

2 средно големи сочни круши, не трябва да са от хлебните

1 средно голяма ябълка

1 средно голям банан

сокът от половин лайм

1 чаена лъжичка маково семе

2 пръчки канела

1 и 1/2 чаени чаши захар

Обелваме крушите и ябълката. Крушите нарязваме на малки парченца, а ябълката настъргваме на ренде. Бананът също нарязваме на парченца. Слагаме плодовете в тенджера и към тях прибавяме захарта, пръчките канела и сока от лайма. Варим на среден огън, като разбъркваме от време на време в началото, а когато започне да се сгъстяваме - бъркаме непрекъснато. Когато сладкото се сгъсти, махаме пръчките канела и прибавяме запеченото в сух тиган маково семе. Пълним със сладкото добре измити и подсушени буркани с винтова капачка или го ползваме за пълнеж на палачинки или друг десерт.

Изключително приятно е! Правя го за трети път, но вторият път не случих на круши и купих едни китайски - външно хубави, но супер безвкусни и със зърнеста структура.

Аз предпочитам да си направя сладкото, вместо да ползвам купешко, а и това не е толкова сладко. Може да се намали захарта, за се получи по-диетично. В хотелите в чужбина предлагат едни диетични плодови сладка, които много ми харесват. Ям ги директо с лъжицата :)))

Картофена супа "Капучино"

2012-01-09T16:57:00.004+02:00

Супата не е нищо особено, като изключим, че вместо стандартната застройка, супата се сервира с прясно мляко, което разбиваме на пяна с помощта на кафе машина или с пасатор. На няколко места в нета срещнах супи от този вид, предимно гъбени, но реших да пробвам първо с картофена. Много ми допадна, особено леката нотка на какао.

Продукти:

3-4 картофа

1 глава лук

2 моркова

фиде или ориз

олио

краве масло

копър

прясно мляко

какао

Аз картофената супа я приготвям по много мързеливата и макар, че морковите би трябвало да се запържат, аз не го правя. В студена вода поставям нарязаните зеленчуци, малко олио и сол. След като се сварят зеленчуците добавям фиде. След като стане готово, прибавям и около 30 грама краве масло. Отстранявам супата от огъня и добавям копър (може и магданоз, но предпочитам копър за картофена супа). Свареното прясно мляко (за 1 порция е нужно около 1/4 чаена чаша) се сипва в съда на пасатора и се пасира като ръката трябва да се движи нагоре-надолу, за да се получи пяна. Така полученото мляко с пяна разпределяме върху порциите супа. Отгоре поръсваме леко с какао.

Имам подарък за блога от am-am - картинката. Много ми хареса, но ще трябва да променя останалите цветове, за да си пасва повече :)) Благодаря, Дръпи :)

Избрани ястия от коледната и новогодишната ни трапеза

2012-01-01T18:26:00.016+02:00

Честита Нова година!

Бъдете здрави, щастливи, обичани и обичащи!

Салата "Елхичка"

Продукти за 1 порция:

1 голям сварен картоф

1 кисела краставичка

1 сварено яйце

50 грама сирене гауда

2 супени лъжици сварена царевица

2 супени лъжици майонеза

малко вода от киселите краставички

сол

за украса

копър

печени червени чушки

сирене гауда или друго

маслини

Настъргваме сварения картоф, добавяме царевицата, нарязаната на дребно кисела красавица, майонезата, солта, малко вода от киселите краставици и разбъркваме. В чиния за сервиране поставяме част от картофената смес, отгоре част от настърганото яйце (овкусено със сол), пак от картофената смес, пак от яйцето и завършваме с картофената смес. Оформяме като купа сено или конус (прилича на елха) и покриваме с настърганото сирене. Украсяваме с клонки копър, ленти чушка, маслини или каквото ви хрумне. Отгоре звездата може да се направи както от сирене, така и от сурова или маринована червена чушка. Червено цвекло не препоръчвам, защото много оцветява, но нищо не пречи и малко повечко червеничко :))

Всъщност, по този начин може да се оформи всяка салатка, стига да не много течна :)

Турски симити (гевреци)
Много меки отвътре и с хрупкава коричка се получиха

10 грама суха мая

1/4 чаена чаша топла вода

щипка захар

4 чаени чаши брашно

1 чаена чаша топла вода

1 и 1/2 чаена лъжичка сол

И още

1 супена лъжица меласа или гроздов петмез

3 супени лъжици вода

2 чаени чаши семена сусам или микс от семена по избор

Маята се разтваря в 1/4 чаена чаша топла вода със захарта и се оставя да й се образува калпаче.

Брашното се сипва в хлебопекарната, налива се 1 чаена чаша топла вода, прибавя се солта и шупналата мая и се включва на програма месене и втасване. Втасалото тесто се разделя на 16 топки. Всяка топка се прави на фитилче, като се завиват краищата в противоположни посоки. Всеки две фитилчета се увиват и оформят на гевреци. Поставят се върху тава с хартия за печене и се покриват. Оставят се на топло, за да втасат, след което се намазват с разтворената в малко вода меласа и поръсват със сусамени или други семена. Пекат се в предварително загрята фурна на 200С докато се зачервят.

Пълнени чушки с кисело зеле, боб и стафиди... и чудесният свещник от Мъх :)

Линцерови сладки с конфитюр от киви и от горски ягоди

Руло "Ина"

(така се казва, не е кръстено на мен :))

Рецептата за блата е от тефтера на баба Сийче, който вече е собственост на Еми.

Интересното на рулото е употребата на галета. Получава се много лесен за навиване (без накъсване) блат, а е и вкусен (като е орехов, как няма да е вкусен?!)

Продукти:

5 яйца

5 супени лъжици захар

5 супени лъжици олио

10 супени лъжици смлени орехи

4 супени лъжици галета

1 супена лъжица какао

Шоколадов мус:

300 грама течна сладкарска сметана

200 грама черен шоколад

100 грама млечен шоколад

3 супени лъжици сладко от малини

какао за поръсване

Яйцата се разбиват със захарта, докато побелеят. Прибавят се и останалите продукти и се разбърква внимателно. Сместа се изсипва върху хартия за печене в тавата на фурната в предварително загрята фурна на 180С за около 7-10 минути или до готовност. Готовият блат се изважда и се отстранява внимателно от хартията за печене, след което се навива с нейна помощ на стегнато руло, което завиваме в кърпа и оставяме така за около час.

Шоколадовият мус се приготвя, като сметаната се разбива, но не на твърд сняг. Шоколадът се разтопява на водна баня и се оставя да поизстине леко за около 2-3 минути и се прибавя на части към сметаната, като се разбива с миксер.

Равиваме изстиналото руло и го сиропираме с 2-3 супени лъжици вода, намазваме с малиновото сладко и нанасяме шоколадовия мус. Завиваме, шевът трябва да е отдолу. Покриваме и отгоре с малко от муса и посипваме с какао или декорираме както решим.

Коледни целувки

2011-12-22T11:32:00.009+02:00

Всъщност, са най-обикновени целувки, но малко украсени с боя. Мисля, че същото може да се приложи и за френските макарони. Изпитани рецепти каза, че стават и за баба Марта :))

Продукти:

2 белъка

12 супени лъжици захар

сладкарска боя

Белтъците разбиваме първо на ниска скорост, а после на по-силна, докато станат като мек сняг. Постепенно прибавяме една по една супените лъжици захар, докато получим твърд сняг. Вземаме пош, поставяме накрайник, какъвто харесаме, а може и без накрайник, и с четчица рисуваме от върешната му страна ленти, на разстояние една от друга. Аз нарисувах 5 ленти, но трябваше да ги направя по-тънки, но нищо. Внимателно сипваме в поша част от разбитите белтъци и върху хартия за печене шприцоваме целувките. Може да направите и гнезда, които после да напълните с крем. Когато боята почти се изчерпа, добре е да нарисувате нови линии или да ползвате нов пош, отново нарисуван отвътре. Аз ползвах два поша, тъй като получих две тави с целувки.

Сушим целувките в предварително загрята фурна на 100С за около 2-3 часа (зависи колко са големи). Моята фурна пече по-силно, затова от време на време намалявах градусите до 80С, и после пак засилвах до 100С. Готовите целувки оставяме леко да поизстинат в тавите, след което ги прехвърляме в поднос. Може да се слепят с крем някакъв или просто така.

Забележка: Боята, която ползвах (Sugarflair) малко ме притесни, защото преди да започна с майсторенето, се зачетох какво пише на етикета, а именно, че може да има неблагоприятен ефект върху активността и вниманието на децата. Затова част от целувките оформих просто с лъжичка, за да може да хапне и малчо, но без боя. Така че, внимайте какви бои ползвате, особено ако ще се яде, а не е посто за декорация нещото, което сте сътворили.

Имам много хубави пожелания и красив подарък от Мъх, но ще го снимам на Бъдни вечер :P

X сладки (сицилиански сладки със сушени плодове)

2011-12-18T15:10:00.006+02:00

Продължаваме със сладките - аз нали имам поставена задача да осигуря сладките за следващата седмица на партито на дечурлигата, та съм запретнала ръкави. Иска ми се да са нещо по-различно. Спрях се на тези, защото ми харесаха и като форма, и като съставки. Няма начин да накарам малкия да опита сушени плодове, но от тези сладки снощи си хапна. Даже искаше още два пъти, казвайки ми "Мамо, дай едно Х" :))

Адаптирано оттук >>

Продукти:

180 грама краве масло

1/2 чаена чаша захар

2 яйца

1 супена лъжица бял ром

1/2 чаена лъжичка бакпулвер

2 и 2/3 чаени чаши брашно

1 ч.л. захаросани смлени портокалови корички или настъргана портокалова кора (по желание)

ванилия

щипка сол

пудра захар за поръсване

Пълнеж:

1/2 чаена чаша орехи

5 сушени смокини (не от твърдите. Има едни меки, по-скъпи са, но са по-подходящи за тези сладки)

1/4 чаена чаша стафиди

1/4 чаена чаша сушени кайсии (меки)

1 чаена лъжичка канела

1/4 чаена чаша захар

2 супени лъжици кайсиево сладко

Продуктите за пълнежа се слагат в блендер, смокините и кайсиите предварително се нарязват на по-дребни парченца, и се смилат заедно, така че орехите да се смелят на по-едри парченца.

Тестото се приготвя като маслото се разбива със захарта, прибавя се едното яйце и се разбива, докато се усвои и после се добавя и второто яйце. Прибавяме и рома, ванилията и портокаловите корички. В купа смесваме брашното и бакпулвера. Добавяме ги към яйчено-маслената смес и замесваме на меко, нелепнещо тесто, което разточваме върху леко набрашнена повърхност на кора с дебелина около 0,6 - 0,8 см. С част от плодовата смес оформяме руло с дебелина около 1-1,5 см или колкото прецените (ако са по-дебели, ще има повече плодов пълнеж в сладките), което поставяме в единия край на тестото. Плодовото руло се завива веднъж в тестената кора и се изрязва от останалата тестена част. Полученото тестено руло с плодов пълнеж се нарязва на парчета с дължина около 7 см. или по желание. Парчетата се рязват с остър нож от двата края и се оформят така, че да се получи нещо като буквата Х. По същия начин процедираме и с останалата част от тестото и плодовия пълнеж. Редим сладките на разстояние около 2 см. една от друга в предварително загрята фурна на 170 С за коло 5 минути, после се намалява на 160С и пекат докато отдолу леко станат зластисти. Не съм засичала време, посто ги хвърлях по едно око от време на време. Готовите сладки се поръсват с пудра захар. След като изстинат се съхраняват в полиетиленов плик.

Изчакайте ги поне 1-2 часа преди да ги хапнете. Определено са по-вкусни, ако леко се изчакат.

Тъй като ми остана част от тестото, а не м и се занивамаше пак да меля в блендер още орехи и плодове (вече го бях измила, подсушила и прибрала), останала част напълних с настъргана ябълка, смесена с 1 супена лъжица трохи от сухар, 2 супени лъжици захар и 1 чаена лъжичка канела. Получените рулца не резнах като Х, а ги оставих така. Много приятни се получиха. Сочно приятни, дори още като топлички :))

Бисквитени кубчета

2011-12-16T15:27:00.002+02:00

Видях тези кубченца в един сайт и много ми харесаха като форма и с добавката от червени и зелени захарни пръчици. Обикновени маслени бисквитки, издържащи 1 седмица, но могат и да се замразят, за да издържат за по-дълго време. Малко ги опърлих отдолу, но какво да направя - все нещо друго правя и се отплесвам, а и фурната ми пече по-силно.

Продукти:

1 и 1/4 чаена чаша брашно

3 супени лъжици пудра захар

120 грама краве масло

зелени и червени захарни пръчици (аз сложих 1 супена лъжица, но трябва да са поне 3, за да се забелязват по-добре)

ванилия

В купа смесваме брашното, пудрата захар и ванилията. Към тях прибавяме кравето масло, нарязано на кубчета, както и захарните пръчици. Замесваме тесто, което оформяме на топка. Разточваме получената маса, леко поръсена с брашно, върху хартия за печене на кора с дебелина около 1 сантиметър, може и малко повече. Прехвърляме кората, заедно с хартията за печене върху тава, която поставяме за 10 минути във фризера. След като се стегне тестото, разрязваме го на ивици, така че да получим кубчета, които нареждаме на малко разстояние едно от друго върху хартия за печене. Аз ползвах същата, върху която разточих тестото. Печем кубчетата в предварително загрята фурна на 160 С за около 10 минути. Трябва да проверявате да не загорят. Аз леко ги изпуснах, защото отдолу покафеняха малко повечко, отколкото ми се искаше. Изваждаме тавата от фурната и оставяме за около минута да поизстинат, след което ги прехвърляме да изстинат напълно върху поднос. Може да се украсят или поръсят с пудра захар, но аз предпочетох да ги оставя така, като изключим две от кубчетата, които покрих със захарен фондан.

Количеството, което излиза от посочените по-горе продукти, е пълна с връх захарница, т.е. прилично количество, защото няма да се ядат само един вид сладки, нали? :P

Рожден ден 4

2011-12-14T17:04:00.004+02:00

Днес моето момченце навършва 4 годинки.

Тортата пълен провал - ще я видим отвътре как е довечера, но украсата бая ме озори. Нито ми стигна фондана, нито пък можах да се справя с щипката и само окалпазених тортата по ръбовете, ама важното е малкият да я хареса като я види. Дали ще разпознае Нилс Холгерсон? :))

Лъчите на слънцето се счупиха, та малко осакатено е вече :))

Рисувах с бои едни папури, коити никак не ми харесаха и замисълът се промени тотално.

За покритието с фондана не ми се разправя, че ми става лошо :))

Крилете на патока увиснаха, та трябваше нови да правя. Познайте защо увиснаха - щото ги суших на влажно - мнооо съм умна, направо преливам :))

Тортата отвътре

Блатовете на тортата са по тази рецепта >>, но този път ги изпекох на четири отделни платки, а не на две, които после да разделя още на две по хоризонтала. От едната платка изрязох с чаша кръгчета, за малкото цилиндърче отгоре.

Кремът е шоколадов мус, приготвен от 500 мл течна сладкарска сметана и 400 грама шоколад (200 грама черен и 200 млечен). Сметаната се разбива с миксер, но те трябва да стане много твърда. Шоколадът разтопяваме на водна баня и оставяме да изстине. Сметаната и шоколадът се съединяват (шоколадът трябва да е изстинал, но не втърдил се), като се сипва от шоколада по 1 супена лъжица към сметаната и се разбърква до усвояването му. Това се повтаря до изчерпване на шоколада.

Ники, обичам те, маминото!

Бъди здрав!

Двуцветни френски макарони

2011-12-13T21:43:00.003+02:00

Не си харесвам снимките - едни жълтеникаво никакви са, но толкова си мога да снимам под лампа, пък и май нищо не съм усвоила от уроците на Лулу или голямо бързане беше със снимките :))

Публикувам ги просто, за да споделя идеята, която видях в един руски сайт, която пък преди това бях виждала някъде другаде, но не за макарони, а за шприцоване на сметана. По-късно ще пусна линк към руския сайт, само първо да го намеря, че напоследък е голям хаос при мене :))

Добавка: Ето и подробното описание >> и онагледяване на процеса, както обещах.

Утре, ако имам повечко време, което е много съмнително предвид празника вкъщи, ще потърся и едни други много ефектни макарони, като начин на оформяне - пак с два цвята.

Идеята се състои в това да разделите сместа за макарони на две части, които оцветявате с различни цветове (може и на три порции да разделите и да ги оцветите). Всяка оцветена част слагаме в отделен пош. Двата напълнени поша поставяме в трети пош, от който шприцоваме.

Може вместо в отделни пошове, различните цветове да сложим в един, но не знам дали ще разберете обяснението ми, а минавам само набързо в блога си, че много работа имам.

Както казва един форумен познат ;))) - "Огън, следвай ме!"

Коледни бисквитки

2011-12-08T13:46:00.003+02:00

Бисквитките са много нежни и пръхкави.

Продукти:

200 грама краве масло на стайна температура

1/2 чаена чаша пудра захар

2 чаени чаши брашно

ванилия

Кравето масло разбиваме заедно с пудрата захар с помощта на миксер за кратко - около 1-2 минути. Към получена смес прибавяме ванилията и брашното. Тестото трябва да е меко. Оформяме го като топка и го покриваме с фолио, оставяме го в хладилника за около 30 минути. Тестото разделяме на две части. Всяка част поставяме върху повърхност, покрита със свежо фолио, отгоре поставяме друго парче свежо фолио и оразточваме на дебелина около 0,6 сантиментра. Пренасяме разточените кори във фризера. (Аз разточих върху обратната страна на на една от тавите на фурната и върху една по-голяма дървена дъска, които се събират във фризера ми.) Престояват около 15 минути, след което вадим едната кора, махаме горното фолио от нея, изрязваме фигурки. Някои от бисквитките изрязах с помощта на разпечани върху хартия картинки и нож, някои оттях изрисувах след като ги изпекох, разбира се. Изрязаните формички подреждаме в тава, покрита с хартия за печене и отново слагаме във фризера, но този път за около 5-7 минути. Пекат се в предварително загрята фурна на 150-160С фурна за около 10-12 минути или докато леко, съвсем леко започнат да избеляват, не казвам покафеняват, защото това е признак за изгорели бисквитки. Може да ги проверявате във фурната, не е страшно да отваряте вратата й. Цветът им трябва да е по-скоро бяло-кремав. Готовите бисквитки изваждаме от фурната и оставяме да поизстинат за около 2-3 минути в тавата, в която сме ги пекли, след което ги прехвърляме в поднос до пълното им изстиване.

Можем да ги украсим с айсинг, с фондан, с марципан или както си решим, дори само с пудра захар може да поръсим - нещо като масленски са, но не точно.

Аз съвсем леко навлажних повърхността на бисквитките, които реших, че ще рисувам, покрих с фондан и мацането започна :)) За съжаление четката ми се бе яко разперила след изсъхването от предишната употреба и малко мъчно се рисуваше, да не кажа много мъчно. Трябва да си купя четки, но все забравям :))

Тези са само с фондан и малко дооформени с молив за рисуване (сладкарски).

Една провалена украса на торта Медовик за имен ден и една много приятна среща

2011-12-05T17:49:00.007+02:00

Утре чедото ми има имен ден, но пълно фиаско претърпя украсата за тортата по този повод и затова още вчера вечерта я подпукахме :)) Щях да правя друга днес следобед - не че е късно, но ме домързява малко и може и да отскоча до сладкарите :))

На самата торта нищо й няма, обаче като и метнах отгоре чаршафа фондан (макар че имах леки опасения) и по едно време гледам текат едни води отстрани, а отгоре чаршафът на места се е стопил, а отстрани се е деформирал, а толкова добре го бях загладила :)) Така е, човек се учи от грешките си - друг път върху крем от заквасена сметана няма да метна нищо!!!

Това човеците се правят много мъчно, особено главите им :))

Тортата Медовик >> ми е любима и затова се спрях на нея, пък и бях сигурна, че и на свекъра и свекито ще им хареса, че утре ще празнуваме у тях (малчо е кръстен на дядо си). Мислех тортата да е с фигурка и на дядото, но като съзрях какво се случва... и дотук бях идеите. Добре, че малкият много не се разстрои, че му режем тортата преди празника - мисля, че това е поради полученото обещание за друга :))

Днес по обед се видях с Катя. Каквото и да напиша, би било малко, за да изкажа приятната си изненада от срещата си с нея. Очаквах, че е приятен събеседник, но тя се оказа много повече от това. Преди я питах откъде е намерила съпруга си (в смисъл, че е улучила с него), но след запознанството си, мисля да конвертирам въпроса си - откъде той я е намерил :)))

Много деликатна и фина е, и не само това, но няма да й правя характеристика. Просто искам да й благодаря за приятно изкараното време и ей тези подаръчета. Чашките не ги снимах, защото ще измисля нещо коледно за тях, тъй като са на коледна тематика, и тогава и с тях ще се похваля :)))

Аз колекционирам лъжички, а тази не е ли чудесна?! :P

На картинката сме аз и половинката ми :))

Пфф, като знам какъв "кавалер" е и колко го "бива" в танците :)))

Кате, благодаря ти!

Малчо още не е видял совата, но ще е очарован, още повече че и звук издава. Пък дано да е мъдър колкото нея, когато порасне :)

Шведски ръжени сладки

2011-12-04T18:12:00.001+02:00

Тези сладки отдавна съм ги набелязала, но все не намирах ръжено брашно. Е, днес намерих в Била, ама след дъжд качулка, та затова промених рецептата и вместо ръжено, ползвах брашно за витален хляб, което представлява смес от пълнозърнесто брашно, овесен булгур, ръжено брашно и ленено семе. Ще пробвам и само с ръжено брашно, защото си купих вече :)) Имах и помагач, който след като украси елхата, се захвана със сладките - с тях ще посрещнел дядо Коледа :))

Адаптирано оттук >>

Продукти:

1 чаена чаша бяло брашно

1 чаена чаша брашно за витален хляб или само ръжено брашно

щипка сол

1 пакетче (125 грама) крема сирене на стайна температура

1 пакетче (120 грама) краве масло на стайна температура

1/2 чаена чаша кафява пудра захар

ванилия

пудра захар за поръсване

Разбиваме крема сиренето с кравето масло, добавяме към тях кафявата пудра захар, ванилията, щипка сол и брашната. Замесваме меко нелепнещо тесто, което разточваме върху леко набрашнена повърхност на кора с дебелина около 0,6 см., но ако решим да слепваме сладките с мармалад, тогава на по-тънчико. Аз избрах първия вариант.

Изрязваме формички от тестото. Сега бе моментът да изпробвам новата си придобивка от магазинчето на AromasHouse - форма за кръгли къдрави сладки с различни по форма отвори по средата, в чиято дупка сложих малко счукано карамелено сърце, защото отдавна гледах този вариант за стъклен ефект, но са само красиви - другото не се връзва особено с мекото тесто и човек, ако не внимава ще си счупи зъбите. Вярно, за декорация стават.

Поставяме сладките върху тава, покрита с хартия за печене и печем в предварително загрята фурна на 170С за около 7 минути или докато започнат леко да покафеняват по краищата.

Готовите сладки изчакваме да изстинат напълно и поръсваме с пудра захар.

И са готови за папкане.

А тези са само за украса

И срещу светлината

Хляб без месене с няколко вида брашно и семена

2011-11-28T15:59:00.003+02:00

Всъщност, хлебчета е по-точно казано, защото вместо да изпека като хляб, ги изпекох във формите за крем брюле, но и други стават - тимбали или каквито имате други. Аз направих проба и с две неогнеупорни форми за ядки - поражения нямаше, но може и късмет да е :))

Продукти:
1 чаена чаша черно брашно
2/3 чаена чаша пълнозърнесто брашно
1/3 чаена чаша оризово брашно
1/2 чаена чаша бяло брашно
3 супени лъжици разтопено краве масло
1 супена лъжица суха мая
1 супена лъжица захар
1 чаена лъжичка сол
1 яйце
1 чаена чаша топло прясно мляко
3 супени лъжици топла вода
50 грама семена по избор - аз ползвах смес от бял и черен сусам, жълто и кафяво ленено семе, маково семе
3 супени лъжици слънчогледови семки
2 супени лъжици разтопено краве масло за намазване отгоре на хлебчетата
олио за намасляване на формите

В купа се сипва топлата вода, захарта и маята. Разбърква се, докато се разтвори маята и се оставя на топло за около 5 минути, колкото да се получи "калпаче".

През това време в друга купа се смесват брашната и семената, като се оставят 1-2 супени лъжици, за да се поръсят с тях хлебчетата. Правим кладенче в брашното и сипваме леко разбърканото с вилица яйце, прясното мляко, кравето масло и маята, която вече е образувала калпачето. Разбъркваме и оформяме топка с ръце, която поставяме върху намаслена купа. Покриваме със свежо фолио и оставяме на топло да втаса. След като втаса тестото, късаме от него топчета, толкова големи, че да запълват 2/3 от обема на добре намаслени с олио огнеупорни купички, които ползваме.

Оставяме ги да втасат повторно, трябва да се надигнат почти двойно.

Загряваме фурната на 180 С. Втасалите хлебчета намасляваме с разтопеното краве масло с четка, посипваме отгоре заделените семена и печем в загрятата фурна за 18-20 минути. След като ги извадим от фурната, не ги махаме от формите, а ги подреждаме една до други и покриваме с кърпа, за да омекне кората. Не се пръскат с вода или пък покриват с мокра кърпа, достатъчно е само с кърпа - много бързо омеква кората. И получавате едни мекички пълнозърнести хлебчета.

Френски макарони с черен сусам, без теглилка!!!

2011-11-24T15:35:00.001+02:00

Да, точно така - без теглилка, кантарче, везна или още там как се нарича. При това белтъците ми престояха само 16 часа. Е, не са перфектни, те и предишните ми не бяха, но нали ви казах, че няма да я оставя тази работа така с тези точни мерни единици, а и съм си експериментатор човек, та речено-сторено.

Не знам как пресявате бадемовото брашно, но моето по никакъв начин не може да мине цялото през ситните дупчици на стандартното сито. Вярно, че вече си меля в блендера бланшираните бадеми, но и бадемовото брашно, което съм си купувала, също не можеше да мине през дупчиците. Както и да е! Обаче тази моя фурна ще ме довърши :)) Пак ми покафеняха леко макароните!!!

Продукти:

2 белтъка на яйца размер М

(престоели при мен 16 часа и заемащи 1/3 от обема на чаена чаша)

1 чаена чаша пудра захар

1/2 чаена чаша бадемово брашно или смлени бланширани бадеми

3 равни супени лъжици черен сусам (смлян с блендер)

4 супени лъжици кристална захар

Крем:

1 пакетче крема сирене

1 супена лъжица пудра захар (може и без нея)

1 супена лъжица краве масло на стайна температура

5 супени лъжици течна сметана

ванилия

Аз ще почна по-отдалеко - измиваме яйцата много добре, подсушаваме ги с кърпа или салфетка и ги оставяме за малко, за да изсъхнат черупките напълно. Внимателно отделяме белтъците от жълтъците и ги изсипваме в подсушен съд с капак (аз ползвам буркан за подправки с тел около гърлото). Затваряме буркана и оставяме в хладилник белтъците (казах вече, че ги държах само 16 часа общо). Престоелите белтъци изваждаме от хладилника и прехвърляме в купата, в която ще ги разбиваме, за да се стоплят по-бързо. Аз ги държах на стайна температура около 1 час.

Разбиваме белтъците за кратко на нормална скорост с миксер за около 30 секунди -1 минута, добавяме 1 супена лъжица кристална захар и продължаваме да разбиваме за около 15-30 секунди, добавяме още 1 супена лъжица кристална захар и така докато изсипем цялата кристална захар. Белтъците трябва да не са разбити на твърд сняг, а да са с мек върхове, т.е. вдигайки бъркалките на миксера, те да не текат, а да се задържат, но да се поклащат при леко раздрусване от наша страна. Към получена смес добавяме на 3 пъти от пресетите пудра захар, бадемово брашно и смлени черни сусамени семена, но внимателно разбъркваме и в една посока, за да не спаднат белтъците. Разбъркването не трябва да е продължително, достатъчни са няколко оборота след всяко добавяне на захарно-бадемово-сусамената смес. Прехвърляме получената маса в пош и шприцоваме кръгчета с диаметър около 2,5 см върху хартия за печене (най-добре е да се начертаят кръгчета от долната страна, за да се получат сравнително еднакви по размери черпуки). Потупваме леко тавата с шприцованата смес и оставяме да засъхнат черупките на стайна температура около 30-45 минути (при лек допир с пръст върху черпука, тя трябва да е хванала коричка и да не остава отпечатък върху нея от пръста ни). Печем в предварително загрята фурна на 150 С първо за 2-3 минути, после намаляване на 130 С и печем още 6-7 минути. Не отваряме фурната, а гледаме през прозорчето какво се случва. Внимаваме да не покафенеят (аз пак ги изпуснах :))) и ги изваждаме от фурната. Оставяме ги за около 1-2 минути върху тавата, в която са печени, след което ги прехвърляме върху решетка или върху поднос, за да изстинат напълно. При мен се отлепват много лесно.

Изстиналите макарони слепваме с крема, получен от разбиването с миксер първо на маслото и крема сиренето със захарта. Добавяме сметаната и ванилията и разбъркваме само с лъжица, не с миксер!

Ще ме прощавате, че пак макарони, но като си навия нещо на пръста и го преследвам, почти винаги, де :))

Ягодови френски макарони - втори сполучлив опит :))

2011-11-22T14:36:00.007+02:00

Правих ги отдавна! Е, това е относително, но за мен 15-ина дни (май има толкова) са си отдавна що се отнася за ядене. Аз не помня вчера какво точно съм яла... (ако се понапъна, ще се сетя :)), та този ми опит вече е доста отлежал. Направих ги доста скоро след първия ми сполучлив опит за Архангел Михаил.

Днес си мислех да направя и трети опит, но няма да стане, защото снощи не знам кой ме накара да претегля бадемите, които са ми останали, на везната и... изненада!!! Батериите изтощени!!! И как така, като съм ползвала това кантарче изключително рядко - сигурно има няма 3-4 пъти, като 2 от тях са за макароните, а другите за проба. При това кантарчето си го купих това лято. Имам догадка какво точно е станало, но не е лесно да си млад изследовател :)), пък и това да са ни белите (щото ние имаме и нарисувани стени, ако някой не знае :)))

Та днес няма да има макарони, макар че белтъците чакат в хладилника и май ще летят към кофата :))

На малкия много му харесаха макароните и непрекъсното отиваше до студената тераса, на която ги държах, и първо си мислех, че ходи да си взема играчки (там му експедирам част от купищата такива, с които сме го заринали), но по едно време яко се усъмних какво става и... гледката много ме развесели - граби човекът и тъпче в устата :))

Бащата не си падна по тях - нито първият, нито вторият път - прекалено сладки са му, което е странно, защото той си пада по доста сладички нещица.

Едно от макарончетата слепих със сладко от горски ягоди за мен и за проба - няма да ви разправям как кърти зъби от сладост това нещо - директно го оставих. И предишният път споделих, че най-добре е пълнежът да не е особено сладък, та ми е странно какво ли чудо сладостно ще е с шоколадов ганаш, но няма и да пробвам... ъъъ, сега се замислих за черен шоколад и май ще стане!!! Това е мое мнение, с което не ангажирам никого, разбира се :)

Рецептата е стандартната >>:

90 грама белтъци

(престояли 2 дни в хладилник в буркан с много добро уплътнение)

50 грама кристална захар

110 грама смлени бланширани бадеми

(аз си ги смлях с блендера и станаха доста по-добре от бадемовото брашно, което си купих, че и по-евтино ми излиза така)

190 грама пудра захар

сладкарска боя

Крем:

250 грама крема сирене

2-3 чаени лъжички сладко от горски ягоди

сладкарска боя

есенция ягода

Технологията няма да я описвам, защото вече в много блогове това е направено :P

Но се убедих, че тряба да пека по-малко в моята фурна, защото дори и за 10 минути печене, виждате как леко са покафенели розовите ми шекерчета :))

И прекалих с боята :)) Исках бледо розови, ама другият път blink

И за софиянци, а и не само, но адресирам към софиянците предимно, защото сайтът aromas house от няколко седмици има магазин в центъра на София и може да си купувате директно, без да се обвързвате с чакане и ангажиране на някого за пратка чрез куриер. Ягодовата есенция си взех оттам, както и други сладурски нещица :)) И жената е много мила, дъщерята също :))

Това бяха минутите /редовете/ за безплатна реклама :))

Ще ме прощавате за несвързанто писане (сигурна съм, че на моменти има такова), но каквото в главата :))), такова и излиза изпод ръката :)

Какаова торта с ягодово сърце

2011-11-14T16:29:00.005+02:00

Ако все още не сте прегладали надолу, то ягодовото сърце си е ягодово сърце, не е нещо метафорично (литературните термини не ги помня точно, но ще употребя този :)) Поръчах си формата за торта на Wilton с крем под формата на сърце от CookiBooki и в събота след работа запретнах ръкави, но май прекалено ги запретнах, защото нищо не направих. Буквално нищо!!! Първо, с адски усилия успях да измъкна блатовете от двете форми (разбира се, не бяха цели), а и това което успях да скалъпя, за мой ужас, го изтървах на пода. Хубавото е, че подносът не се счупи, защото остана в ръцете ми, но тортата се разхвърча във всички посоки. Нали се сещате какво чистене падна после - то не бяха шкафове, под, стени (това бе най-неприятното), включая и дънките ми... Приказка!!! Но такъв мерак имах, че не се предадох лесно. На следващия ден - неделя, пак запретнах ръкави, но този път намазах формите обилно с краве масло и поръсих с брашно. Е, вече нямах проблеми с изваждането (аз и първият път мазах и ръсих, но бе с олио).

Упоритостта понякога се възнаграждава, воала:

Продукти:

3 яйца

2 чаени чаши захар

1 чаена чаша олио

1 чаена чаша течна сладкарска сметана

1 чаена лъжичка нес кафе

1 кафена чашка вода

2 чаени чаши брашно без 2 супени лъжици

1 чаена чаша какао

ванилия

1 чаена лъжичка сода

1 чаена лъжичка бакпулвер
около 30 грама краве масло за намазване на формите
брашно за поръсване на формите

Крем:

800 милилитра течна сладкарска сметана

2 и половина пакетчета желатин

3 пълни супени лъжици сладко от горски ягоди

4 супени лъжици захар

малко розова сладкарска боя (не е задължително)

ванилия

Яйцата и захарта се смесват, не е нужно да ги разбивате с миксер, а просто разбърквате, дори и с вилица става, докато се хомогенизира сместа. Прибавяме разтвореното в чашката вода нес кафе и отново разбъркваме, докато се поеме напълно. Добавяме и сметаната и пак разбъркваме. Накрая добавяме олиото и ванилията, и пак разбъркваме до хомогенизиране. В друга купа смесваме брашното, какаото и набухвателите. Прибавяме сухата смес на няколко пъти към течната, като след всяко добавяне разбъркваме до пълно поглъщане на брашнената смес от яйчената. Получената смес изсипваме в двете форми Wilton, намазани много добре с краве масло (около 30 грама и за двете) и поръсени с брашно, и печем на 170С в предварително загрята фурна за около 20 минути. Не трябва да се изушава прекалено сместа. Аз си мисля, че трябваше още малко по-рано да ги извадя, защото моята фурна се оказва, че пече по-силно на тези градуси. Изпечените блатове се изваждат от фурната и се оставят да поизстинат за 10 минути във формите, след което се изваждат, оставят се да изстинат напалъно и се пълнят с крема. Единият блат, този който е за отгоре, се обръща много бързо и изравнява с долния. Покриваме тортата с останалия крем и декорираме някак, а може и никак :))

Аз за пръв път реших да направя декорация с купен фондан. Е, наистина разликата между него и домашния е огромна. Не ми се лепнеше толкова по пръстите и много лесно се работих. Само дето в началото, когато разточвах чаршафа, голям зор видях. То големи мускули трябва да има човек, бре!!! :)) И след като се потих 5 минути, реших да сложа фондана в микровелето, за да омекне малко и май не сбърках. Някой майстор, нека бъде така добър и да ме светне как се процедира при разточване на чаршаф, на фигурките открих цаката :))

Кремът се приготвя по следния начин:

Изсипвам желатина в 1 и 1/2 чаени чаши вода и оставяме да набъбне. Разтопяваме го на водна баня до пълното му разтваряне и го оставяме леко да истине. В купа изиспваме сметаната, сладкото, захарта, ванилията, сладкарската боя и желатина. Разбъркваме добре (много бързо се сгъстява сместа) и я изспиваме в улейчетата на двете половини на блатовете. Изравняваме.

Някъде бях чела как става и без тази форма, но сега нямам време да издирвам статията в нета.

Затова пък,
ето един друг линк >>,

който съм запазила, за подобна торта, но без специални форми - просто сърчицето е едно, но пак много красиво :) Стъпка по стъпка е обяснено и онагледено.

Инструментариум нямам, ползвах на малчо едни форми от играчка, с която се забавляваше като малък - едно кубче с различни по форма отвори - кръг, цвете, звезда, цифри, букви, които трябва да напъха в куба, сещате се нали?! :))

Снимките са вечерни, под лампа. Чакам Лулу да издаде тайната при снимане при оскъдно осветление :))

Френски макарони и награди

2011-11-08T14:28:00.005+02:00

Тези макарони приготвих по рецептата на Ирка >> и са първите ми сполучливи, макар че първата тава не бяха :)) Излязоха от фурната като обикновени бадемовки - без крачета или полички, или както там му се казва на това деформираното, както аз му викам :)))

От доста време се канех пак да ги изпробвам, след неуспишните ми първи два опита - първият път бяха като първата тава, вторите ги направих великолепни (поне така изглеждаха във фурната, когато надзъртах, но после ги забравих :)) и излязоха едни негърчета (изгорени яко :))). Те бяха по рецептата на Рони >>.

Не се отказвам лесно, понякога, и ето че за имения ден на половинката пак запретнах ръкави. Лилавички са, с розов крем от крема сирене, масло, парченца смлени в блендер сини сливи и ванилия за повече аромат.

На лилавото се спрях, за да ми се връзват цветово с всекидневната (розови стени, които на изкуствена светлина лилавеят, плочки бордо... Казвах ли ви, че стентите не трябваше да са розови, но мъжлете като почнал да боядисва с латекса, цветът, всъщност, се оказал розовичък, а не този, който избрахме :))

Честит имен ден, Мишле! Обичам те!

------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Получих и доста награди, които трябва да предам нататък :)

Та хем се почерпете, хем се наградете :P

Награда от Вещичката

Благодаря, обитателке на кули :)

Предавам я на:

Ди >>

------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Награда от Еликсир, Евчик и Елена

Благодаря ви за наградата, момичета!

Трябва да напиша 7 неща за себе си - трудна работа :))

1. Понякога съм като латерна, а друг път човек трябва да ми вади думите от устата с ченгел (е, сега е точно такъв момент - вторият)

2. Обичам да чета, но класически нещица, че ги и препрочитам.

3. Много бързо се паля, но и бързо горя :P

4. Обичам организираните хора, макар да не спадам към тях - то си личи и по подредбата на тези седем нещица за мен :))

5. Страня от оперираните от чувство за хумор и вечно недоволните.

6. Обичам... познайте кого?! :)) Ха така, познахте - близките си :) и то много и им го казвам, но трябва и по-често да го показвам.

7. В момента съм си изрязала маникюра и малко се чувствам странно (слабо казано).

Последното е много важно - говори за текущото ми състояние :))), но няма да анализирам, вие сте достатъчно интелигентни, за да я свършите тази работа вместо мен :)) \упс, появи се и 8., като следствие на последното изречение, но кой разбрал-разбрал, кой ял-ял :)))\

Предавам я на:

------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Награда от Candy

Благодаря ти :)

Предавам я на:

------------------------------------------------------------------------------------------------------------

От Мони >>

Благодаря, Мони :)

Предавам я на:

Тиквена торта за рожден ден

2011-11-02T08:47:00.005+02:00

Както е видно, мъчех се и да рисувам, но такова бързане беше, че нито шаблони, нищо - директно, а и на всичкото отгоре малчо и голямчо не ме оставиха на мира. Вижданията ми за тортата съвсем се разминаха с действителността. Когато разточих чаршафа и го метнах върху тортето, точно тогава единият реши, че искал да гледа bear Bernard, но не знам си кой епизод - с някакъв пингвин и самолет - ха върви го търси, и само мама може да го намери, нали се сещате, а големият си се мота из разни форуми и си клати краката. А фонданът не ме пита - съхне. Много се ядосах, защото точно ръбовете отгоре ми се напукаха и няма оправяне - не че имам и с какво, де. Реших да ги прикрия като изрежа някакви форми - виждате цветчета, обаче и за това си бе борба. Точно тази формичка на цвете му трябаше на едно човече - забравихме за мечката и пингвина :))), та за част от цветята имах помощник, всъщност е малко спорно това дали помагаше или по-скоро пречеше :))

Така първоначалнато ми представа за визията на тортата - фонданово покритие, което да бъде изрисувано изцяло, отидоха на кино....

Снимките също кофти - една част под лампа, други рано сутринта и са едни жълтеникакви, но това е положението. Нямам време, а ако имам, то нямам условия - как си намирам оправдания, а?! :)))

Та, тази торта бе предвидена за днешния ми рожден ден, но както разбирате, няма да има нищо от нея довечера, и тъй като нямам време да приготвя друга, нито кекс, крем, сладки, които бях си набелязала от няколко ваши блога, ще трябва да разчитам на добрите стари сладкари :)

Продукти:

2 яйца

1 чаена чаша захар

1 чаена лъжичка канела

1/2 чаена лъжичка сода

1/2 чаена лъжичка бакпулвер

120 грама краве масло

1 чаена чаша сварена и пасирана тиква

1 и 1/4 чаени чаши брашно

крем:

240 грама крема сирене

500 грама сладкарска течна сметана

1/2 ампула течна есенция ром

3/4 чаена чаша захар или захар според вкуса

Яйцата и захарта се разбиват с миксер. Към тях се добавят всички течни съставки (маслото се разтопява), накрая се прибавя и смесеното с набухвателите брашно. Печем в тава с диаметър около 20 сантиметра, чието дъно е покрито с хартия за печене. Вариантите за печене са два - или изпичате блата и след като изстине леко го разделяте на три равни части, или печем блатовете по отделно. Фурната трябва да е загрята до 170С. Не съм засичала време, пробвах с клечка за зъби дали е готов блата (пекох един и го разрязах после на три). Охлаждаме блатовете върху решетка.

Кремът приготвяме като разбиваме сметаната със захарта, но не напълно. Прибавяме и крема сиренето и продължаваме да разбиваме до хомогенизиране. Прибавяме и ромовата есенция. С получения крем намазваме блатовете, като трябва да ни остане и за намазване и отгоре и отстрани на тортата.

Не знам, мисля че за последен път ще покривам торта със захарен фондан, защото домашните определено не си падат по него - само развалял вкусово тортата и всеки, включая и аз, го отделяше от парчето. С други думи - играчка, която никой не оценява... и аз, и аз :))) Иначе много ми харесват подобни декорации, но не ни допадат вкусово, същото важи и за бисквитките с фонданово покритие, но разбира се - това е въпос на предпочитание.

Мислех да си поръчам готов фондан, но много късно се усетих за тази работа.

Иначе тортата отвътре е много вкусна - мекички блатове и чудесен плътен крем.

Ако някой е ползвал готов и си правил домашен, да сподели, моля, дали и готовият е толкова сладък и захарен.

На мама хризантемите. Спомням си, че когато бях малка, мама за един мой рожден ден ми бе направила торта с хризантема. Много ми хареса. Ноември си е месец на хрезантеми, така че всеки път виждайки тези цветя, се сещам за онази торта от детството. Аз се сещам и за други, но друг път ще ви разказвам повече (ако не забравя).

(

Искам да изкажа отново благодарност към Ди >>, която се беше сетила за мен и много приятно ме изненада тази сутрин.

Изключително мил жест, Ди, благодаря :)

Курабии с пълнеж от нар и банан

2011-10-27T16:15:00.005+03:00

Онзи ден купих един нар, защото ми харесва като добавка към сос Сациви >>, но така и не стигнах до него (до нара), така че реших да набутам :)) зърната му в тези курабии. Определено, по-добрият вариант е да се вземе само сока от нар, но нямах време да си играя да прецеждам. И така става, но може би, ако бях добавила и ядки някакви, нямаше да се усеща, макар и леко, наличието на нещо тук-там твърдичко в курабиите. За тесто използвах това на типичните турски ябълкови курабии, което леко промених. Пълнежът, както е ясно вече, не е от ябълки - не че не обичам ябълки, напротив - обожавам ги, но за разнообразие реших да ги заменя с други плодове.

Адаптирано оттук >>

Продукти:

60 грама краве масло

1/2 чаена чаша олио

1/2 чаена чаша захар

ромова есенция

1 чаена чаша вода

1 пакетче бакпулвер

около 4 и 1/4 чаени чаши брашно

Пълнеж:

зърната от 1 средно голям нар

2 средно големи банана

1/2 чаена чаша захар

или

сушени сини сливи

или каквато смес решите (фурми, ядки, стафиди или други плодове)

Тестото приготвяме като смесваме мазнините със захарта, прибавяме към тях водата, есенцията и смесените предварително бакпулвер и брашно. Трябва да получим нелепнещо тесто.

Зърната от нар, нарязаните на парченца банани и захарта смесваме в тенджерка и варим за около 10-15 минути на среден огън. Оставяме ги да изстинат. Разточваме тестото на кора с дебелина около 3-4 милиметра и с помощта на водна чаша изрязваме кръгове от него. В средата на всеки кръг слагаме малко от пълнежа и го завиваме, така че да получим топка, коята поставяме с шева надолу върху тава, покрита с хартия за печене. Понеже на мен не ми стигна пълнежа, за пълнеж ползвах и сушени сини сливи, които предварително измих и подсуших. Редим сладките на разсотяние около 1-2 сантиметра една от друга и ги печем в предварително загрята фурна на 170 градуса на средно ниво, докато долната им част (не горната) леко започне да покафенява (при мен това отне около 15-20 минути). Изваждаме готовите сладки и ги оставяме да изстинат. Порсъваме ги с пудра захар и ги съхраняваме в полиетиленови пликове. Като престоят малко омекват много приятно.

Количеството сладки, което излиза, е доста - не съм ги броила, но изпекох две тави (от тези на фурната).

П.П. май ще трябва да се върна после и да си редактирам правописа, но в бързината не мисля много за граматика (а трябва :))

Швейцарска сирнена супа

2011-10-20T15:17:00.002+03:00

Определено швейцарските супи ми стават любими, а тази е изключително лесна, бърза, и вкусна. Освен Swiss Bündner Gerstensuppe, тази сирнена супа е много подходяща за студено време.

Продукти:

1 литър пилешки булон (не инстантен)

1/2 чаена чаша прясно мляко

1/2 чаена чаша течна готварска сметана

150 грама настъргано сирене Ементал

сол

кимион

1/2 - 1 чаена лъжичка куркума (по желание)

копър или магданоз

крутони

Стопляме пилешкия бульон и когато заври, прибавяме към него млякото и сметаната. Разбъркваме добре, за да се хомогенизира всичко и оставяме отново да заври. Сваляме от огъня и прибавяме настърганото сирене, кимиона, куркумата (аз я сложих, за да стане малко по-жълта супата), солта и нарязания копър или магданоз. Разбъркваме всичко. Сервираме супата гореща с няколко крутона за всяка порция.

Крутоните е най-добре са домашно приготвени - стават бързо, а и не изискват никакви усилия. Има различни начини - едни ги правят на фурна, други на тиган с малко мазнина. Аз по втория начин. Мазнината е според вкуса (поне при мен това е водещото) - едни ги правят със зехтин, други с олио, трети с краве масло.

Крутоните придават още по-приятен вкус на супата, така че не са за изпускане. Добавят се в момента на сервирането.

Тиквени сладки или тиквени тарталетки

2011-10-13T19:09:00.001+03:00

Сезонът е такъв, че сега започват да валят тиквените предложения. Е, аз обичам тиква, така че няма как да не се причисля към групата на тикварите :) В процеса на приготвянето на тези сладки изпаднах в състояние на шах, а не след дълго търсене и се матирах от удивление. Обикновено слагам на едно и също място посудатата си, но тия дни съм толкова заета и мислите ми са някъде другаде, че правя страшно нелогични неща, обаче то все бива, все може, но сякаш формите ми за мъфини са потънали вдън земя - голямо търсене му уарих, но без резултат. Понеже всичко ми бе готово и трябваше само да оформя сладките чрез помощта на тези форми, а не можех да ги отрия, се наложи да използвам няколко тимбала (форми за крем-карамел) и форми за крем брюле.

Адаптирано оттук >>

Продукти:

120 грама краве масло (на стайна температура)

90 грама крема сирене

3 супени лъжици пудра захар

1 и 1/4 чаена чаша брашно

1/4 чаена чаша какао

ванилия

За пълнежа:

2/3 чаена чаша кафява захар

1/3 - 1/2 чаена чаша сварена и пюрирана тиква

1 супена лъжица краве масло

1 голямо яйце

1 супена лъжица заквасена сметана

ванилия

канела

Топинг:

1/2 чаена чаша счукани орехови ядки

1/4 чаена чаша кафява захар

1 супена лъжица масло

В купа смесваме мекото краве масло, кремата сирене и пудрата захар и разбъркваме добре, докато всичко се хомогенизира. Добавяме към сместа брашното, какаото и ванилията, и замесваме тесто, което покриваме със свежо фолио и оставяме в хладилник за около 30 минути.

През това време приготвяме пълнежа и топинга.

В една купа смесваме всички продукти за пълнежа, а в друга - продуктите за топинга.

След като тестото отпочине в хладилника, го разточваме на кора с дебелина около 4-5 милиметра и изрязваме от него с помощта на водна чаша кръгчета, които разточваме после допълнително, ако ще правим тарталетки, или кората трябва да е около 3 милиметра дебела, ако няма допълнително да разточваме изрязаните кръгове и ще правим сладки. С изрязаните форми покриваме дъното и стените на намаслени с олио форми за мъфини, за крем-карамел или крем брюле. Ако бордът е по-висок, то ще получим нещо като тарталетки с повече плънка, ако е по-нисък - нещо като сладки. И двата варианта са хубави.

Пълним с тиквената смес, но не догоре, а някъде около 2/3. Отгоре слагаме от топинга (както се досещата именно заради него не пълним догоре с пълнежа сладките, защото обемът ще се увеличи). Печем в предварително загрята фурна на 170С за около 25-30 минути. Готовите сладки изваждаме от фурната и ги оставяме около 5 минути да се охладят леко. С остър нож минаваме по края, ако е необходимо, за да отлепим тестото от стените на формите и да ги извадим по-лесно. При мен това стана без никакъв проблем.

Разядка, лютеница или чътни с гъби, ябълки и зеленчуци

2011-10-06T08:52:00.002+03:00

Не знам за вас, но аз не съм от хората, които ги влече към печене на чушки, иначе много ги обичам. Нещо мисля, че ме удари шайбата или не можах да устоя на атаката, на която сме подложени всяка вечер от съседите - то са едни миризми на вкусотии и ... печени чушки, то е чудо!!!

Та и аз се прибрах един ден от пазара с торба от 15-ина чушчици червени :))) Извадих чушкопека и се започна офанзивата, но този път от моя страна. Разбира се, че някои от чушчиците си панирах, но с другите се чудих какво да направя и понеже никога досега не съм правила лютеница първо ме налегна тази мисъл, но в процеса на приготвянето й (не по рецепта някаква, а импровизация - виждала съм какво се слага и на око щях да я карам), си казах "що пък да не сложа каквото ми харесва". И ето така се зароди този "миш-маш". Определено си е вид лютеница, която аз винаги свързвам с нещо много народно, та затова и част от придружаващите снимки са в такъв дух :))

Бях купила и пакет черно брашно, та и хляб направих, но нищо специално, та се мазаха едни филии... то не е за разправяне :)))

Продукти:

4 червени изпечени и обелени чушки

200 грама печурки

1 средно голяма кисела ябълка

1 средно голям морков

1 средно голяма глава червен лук

3 скилидки чесън

олио

сол

оцет
люто чушле (по желание)

Количеството оцет, сол и олио е според вкуса, същото важи и за чесъна - меже да се увеличи или намали.

Смиламе поотделно в блендер печурките, морковите, лука, печените и обелени чушки. Задушаваме смлените печурки с малко олио и сол. Запържваме лука и моркивите и когато станат готови, към тях прибавяме чушките, готовите печурки, нарязаната на дребни кубчета обелена ябълка, 1 скилидка чесън, водата, гъбения бульон (при задушаването на гъбите се отделя), сол, олио. Бъркаме докато се сгъсти. Накрая овкусяваме с оцет.

Нищо сложно, но пък лично за мен малко пипкаво с това печене на чушки, пък белене... май съм много мързелива :))... по-добре звучи, обаче - не съм много работлива :))

Сладки с круши

2011-09-29T11:49:00.004+03:00

Отдавна ми се щеше да направя някакви сладки с плодов пълнеж и то точно от круши. Голяма бе дилемата дали да са шоколадови или не, защото моите си падат по шоколадовите истории, но този път реших, че ще ги направя така, както аз искам :)) Не ми се наложи много дълго да търся рецепта, която да задоволи изискването ми за нещо различно, бързо, лесно, крушово и надявах се вкусно. Не сгреших в изобра си.

Адаптирано оттук >>

Продукти:

100 грама краве масло

100 захар

2 жълтъка

2 супени лъжици ракия или друг твърд алкохол

2 чаени чаши брашно

1 чаена лъжичка бакпулвер

ванилия

Пълнеж:

3 средно големи круши

4 супени лъжици захар

1/3 чаена лъжичка канела

За намазване и декорация:

белтък

бадем, орехова ядка или други ядки (може и смлени, но да не са солени)

Възможно е брашното да ми бе по-малко или пък набухвателят повече, защото сладките, както виждате, са ми леко напукани отгоре, но пък станаха изкючително меки и приятни. В пълнежа на оригиналната рецепта присъства джинджър, но аз го игнорирах, защото моите не го харесват. Вместо него просто използвах канела за аромат.

Начин на приготвяне:

Нарязваме маслото и оставяме да се отпусне леко, добавяме продуктите в реда, в който са изброени. Замесваме тесто, което разточваме на дебелина около 3-4 милиметра. Изрязваме с чаша или просто квадрати, правоъгълници, ромбове - каквито форми искаме. По средатата поставяме малко от пълнежа, аз на някои добавих и вътре бадем.

Сгъваме на две и внимателно притискаме краищата, за да не излезе пълнежа. Не се впрягайте много, достатъчно е просто леко и тук-там, а не на всякъде краищата да плътно съединени. Поставяме ги върху тава, покрита с хартия за печене. Намазваме ги отгоре с белтък и поставяме някаква ядка (добре е да не е солена) и печем в предварително загрята фурна на 170С.

При мен печенето отне 20 минути, но зависи от фурната, така че трябва да следите леко да покафенеят. Готовите сладки отстраняваме от тавата и изчакваме леко да изстинат, а може и още докато са топли да се посипят с пудра захар, но стават много сладки (за моя вкус).

Пълнежът се приготвя много лесно. Обелваме крушите и ги нарязваме на малки кубчета. Добавяме към тях захарта и ги варим на умерено силен огън, докато захарта се разтопи и крушите омекнат, но не да се разкашкат и да станат на пюре. При мен това стана за около 10 минути. Изцеждаме крушите от сиропа и добавяме малко канела. Оставяме крушите да изстинат, след което пълнежът е готов за употреба.

Пълнежът може да бъда с всякакъв плод, приготвен по указания начин

(не прекалявайте с варенето, целта не е да получим плодово сладко!!!)

Кексчета с бонбони Рафаело

2011-09-26T12:28:00.001+03:00

Преди време споделих, че съм хвърлила око на тези кексчета с бонбони Рафаело и ето че сега настъпи моментът. Всички знаете, че мъфините или още кексчетата се правят много бързо и не изискват кой знае какви кулинарни умения, та затова и се спрях отново на тях като десерт. Много не се занимавам с украсите, то не че някой ме и оставя, де :)), но ако желание имате може да се развихрите откъм декорирането им.

Продукти:

60 грама разтопено краве масло

1/4 чаена чаша прясно мляко или вода

1 яйце

2 супени лъжици кайсиев ликьор или друг по избор

есенция кайсия или друга

сладкарска боя (при мен оранжева, но не е задължително да се оцветява)

1/2 чаена чаша захар

1/2 чаена лъжичка бакпулвер

1 чаена чаша брашно

8 бонбона Рафаело

Крем

200 грама Филаделфия (натурално)

1/2 чаена чаша пудра захар

кайсиев ликьор

200 грама течна сладкарска сметана

В купа смесваме течните съставки - разтопеното краве масло, млякото с разтворената в него захар, яйцето, ликьора, сладкарската боя, есенцията. В друга купа смесваме сухите съставки - брашното и бакпулвера и ги добавяме към мокрите. Разместваме добре, така че сместа да се хомогенизира.

В подходящи форми (за мъфини или от крем карамел) поставяме хартиени капсули и в тях сипваме малко (около 1 супена лъжица от сместа).

Поставяме в средата на всяка капсула по един бонбон Рафаело и покриваме отново с кексовата смес, като не пълним догоре, а някъде около 2/3 от горния ръб на капсулите. Печем в предварително загрята фурна на 170-18С за около 15 минути (проверяваме с клечка за готовността на кексчетата). Оставяме кексчетата напълно да изстинат и пристъпваме към поставяне на крема, който сме приготвили като всички съставки се разбият добре с миксер.

Снимах веднага след като сложих крема, но ако оставите кексчетата за 1-2 часа той се стяга съвсем и става по-плътен, респекивно по-приятен на вкус и откъм визия.

Швейцарска супа - Swiss Bündner Gerstensuppe

2011-09-24T20:53:00.003+03:00

Изключително питателна супа от планинските швейцарски райони. Честно казано, бях малко предубедена и настроена, че тази супа ще си я ям сама, при това с не особено голям ентусиазъм, но очакванията ми, за радост, не се оправдаха. Супата определено е интересна за българския вкус, но това не означава безвкусна :)) Напротив! За студените зимни дни е перфектна. Препоръчително e да ползвате истински пилешки бульон, а не истантен. Понеже варих пиле, за да приготвя с него ориз, използвах бульона за тази супичка.

Продукти:

1 глава кромид лук

1 малка глава целина

2 супени лъжици олио

150 грама ечемик, жито или булгур

1 дафинов лист

200 грама пушена шунка

200 грама пушен бекон

100 грама боб (може и шарен)

2 литра пилешки бульон - истински, не истантен

сол

застройка

(може и без нея, но е много по-вкусно с, отколкото без нея)

200 грама течна сметана

1 жълтък

магданоз

Накисваме боба и ечемика за 4-6 часа. Аз ползвах булгур и бързосваряващ се боб (на Крина), така че тази стъпка си я спестих.
Лукът, обеленената глава целина и морковите се нарязват и се запържват в мазнината. Добавя се беконът и шунката и се запържват за още 5 минути. Добавяме боба и булгура и наливаме пилешкия бульон и вода, като водата е толкова, колкото гъста супа искаме да получим. Нищо не ни пречи от време на време да доливаме топла вода. Прибавяме дефиновия лист. Варим до готовност на боба. Към края прибавяме сол. Готовата супа застройваме с течната сметана и жълтъка. Добавяме и магданоз, а може и да поръсим с пера зелен лук.

Както вече казах, ползвах бързосваряващ се боб, но ако вие прибегнете до обикновен, хубаво е предварително да е полуготов, защото иначе останалите зеленчуци в супата ще се разкашкат за времето, което е нужно за пълната му готовност, особено при някои видове боб, изискващи продължително варене. Същото важи и ако използвате ечемик или жито вместо булгур.

Зеленчуци в беконова обвивка

2011-09-21T13:05:00.004+03:00

Не знам как да квалифицирам тази измишльотина - мисля, че става и за предястие и за основно ястие, както бе в нашия случай. От много време насам подхвърлям от рафт на рафт един бекон, който купих, за да правя едни много бързи и много вкусни "пръчици" с него (ще ви ги покажа), но все нещо друго ги изместваше. Ето че и сега пак така стана, но не защото ми липсваха част от другите продуките, ами защото трябваше в най-скоро време да сготвя тиквичките, които купих за супа :)) (миналата седмица изхвърлих предишните, които пак бяха планирани за супа :))) , щото изневиделица се оказа, че най-големият консуматор трябва да пътува спешно за чужбина за няколко дни и малко се озорихме с манджората :))

Всичко, с изключение на морковите, се пече, т.е. пърженото е сведено до минимум.

Продукти:

2 малки тиквички

3 средно големи картофа

250 грама моцарела

150 грама тънки ивици бекон

олио

сол

за зеленчуковата паста

2 малки настъргани и запържени в малко олио моркова

1/3 от изпечените зеленчуци, изброени по-горе

50 грама моцарела

На дъното на малка тавичка изсипваме малко олио, отгоре подреждаме кръгчета обелени и измити картофи. Посоляваме леко. Отгоре редим кръгчета тиквички, като може на някои от местата да сложим по 2 кръгчета. Поливаме с олио и посоляваме. Покриваме с алуминиево фолио и поставяме да се пекат в предварително загрята фурна на 200С за около 1 час или до готовност. Вземаме едно парче бекон и поставяме едно тънко кръгче моцарела в средата му, а отгоре една от зеленчуковите купчинки, като аз ги обърнах, т.е. тиквичките първо, а после картофите (обратно на реда на печене в тавата). Завиваме продуктите с беконовата ивица и поставяме полученото пакетче с шева надолу в леко намаслена тава. Печем на горен реотан или на инфраред на 200С докато се зачервят (това става доста бързо - за няколко минути).

С една трета от изпечените зеленчуците приготвяме зеленчуковата паста, като към тях прибавяме запържените моркови (запържени, защото каротинът се разтваря най-добре в мазнина, макар че аз като приготвям супи нищо не запържвам - а на почти всички супи салгам моркови) и моцарелата. От топлината моцарелата започва да се разтапя. Пасираме всичко с пасатор или блендер и сервираме патекчетата с така получената паста. Аз си намазах и върху едно сухарче - муцка е :)) Тази дума ми е много смешна.

Върху всяко беконово "пакетче" поставяме малко от зеленчуковата паста и сервираме.

Може да се заменят зеленчуците, както и вместо бекон да се ползва прошуто, хамон или друго подобно месце :))

Браунис с маскарпоне

2011-09-17T16:42:00.005+03:00

Когато попаднах на този сладкиш си казах, че няма начин да не го направя. Малко го "подобрих" като добавих още един слой от желирано маскарпоне с шоколад. Няма да изреждам суперлативи, просто защото всеки има различен вкус и не ми се ще да "подвеждам" някого, но определено ми допада подобен тип сладост - много плътен и шоколадов (макар че по принцип предпочитам плодовите, но и този долу-горе се нарежда до тях). Не знам дали е нужно да споменавам, че е доста калорично лакомство и парченцата би трябвало да са по-малки, но ако прочетете продуктите и сами ще стигнете до това заключение. Ако решите да планинарствате и да "убиете" изразходената енергия, то точно този десерт ще ви свърши идеално работа :))

От казаното дотук, се надявам, че извлякохте първото (всъщност, бройката е повече) нещо, което "събличам" от себе си /макар че почти всеки пост във блог разкрива нещо за притежателя му, пък било то и кулинарен - нужно е просто да си добър читател :P

Мъх и Дани нали ме провокират публично да правя стриптийз :)), та по този повод "лъжичка по лъжичка" и със "затворени" очи :))

Адаптирано оттук >>

Продукти за блата (браунис):

3 яйца

1/2 чаена чаша брашно

1/2 чаена чаша какао

1 чаена лъжичка нес кафе

90 грама черен шоколад

180 грама краве масло

1/2 чаена чаша маскарпоне

1 чаена чаша захар

1 ампула ванилия

Продукти за шоколадовия ганаш

100 грама млечен шоколад

100 грама черен шоколад

60 грама краве масло

6 супени лъжици течна сметана

Продукти за маскарпоне слоя

350 грама маскарпоне

100 грама млечен шоколад

ванилия

1 супена лъжица желатин

Разтопяваме маслото и шоколада, добавяме захарта и кафето и разбъркваме. Прибавяме и маскарпонето, яйцата и ванилията, и разбиваме с миксер или пасатор, за да се хомогенизира сместа.

В отделна купа смесваме сухите продукти - брашното и какаото и ги прибавяме към мокрите. Разбъркваме добре. Изсипваме сместа в покрита с хартия за печене тавичка с размери 20 х 20 см или с приблизителна площ 400 кв.см. Хубаво е тавата да е по-висока, защото над блата после ще редим пластове крем. Печем в предварително загрята фурна на 160-170С за 40-50 минути. Изваждаме изпечения блат и оставяме в тавата малко да изстине.

Ганашът го приготвяме като разтопяваме в тенджерка шоколада заедно с кравето масло и сметаната. Оставяме да изстине малко и го изсипваме върху блата в тавата.

Кремът с маскарпонето приготвяме като разтопяваме шоколада и го добавяме към сиренето, а след това и разтворения в малко вода желатин и ванилия. Разбъркваме добре и изсипваме върху изстиналия ганаш. Оставяме сладкиша да се стегне за няколко часа в хладилник. Ако го оставите за цяло денонощие ганашът ще се стегне още по-добре, но вече е въпрос на вкус кой вариант ще ви допадне повече - на мен първият (след няколко часа).

Желе от диня с ванилия

2011-09-07T16:27:00.002+03:00

Онзи ден ме удари вълната за готвене (силно казано). Имахме малко повече диня и реших част от нея да конвертирам - вече е ясно в какво. Резултатът е това динено желе с аромат на ванилия.

Не е тайна, че не съм по консервирането. Миналата година едно бурканче от ябълково желе с мента, а тази - едно динено с ванилия.

Продукти:

350 милилитра пасирана диня (изчистена от семките)

400 грама захар

ваниля на прах

1/2 пакетче гелфикс на доктор Йоткер

Приготвя се според указанието на опаковката върху гелфикса.

Гелфиксът се смесва с 1 супена лъжица захар и се добавя към пасираната диня. Слагаме сместа да заври на силен огън. След като започне да бълбука се отстранява от котлона и се добавя останалото количество захар. Отново се поставя на огъня и се оставя точно за 1 минута, като се бърка непрекъснато. Отстравяваме от котлона, добавяме ванилията и изсипваме в подсушени буркани. Завинтавме капачките и обръщаме бурканите за 5 минути.

Аз имам само един буркан от 300 милилитра и него успях да напълня, но остана още количество, което, обаче, не стигна да запълни другия буркан, с който разполагам - той е доста по-голям, та излапахме остатъка.

Стига толкова снимки, че ще стане наистина като онзи лаф - "по-зле и от жена - на всяка манджа-снимка". Препратка от "на всяка манжда-мерудия" :))

Милинки

2011-09-01T19:33:00.005+03:00

Тези милинки по рецепта на Ева Тонева приготвих преди малко повече от месец \така ми се струва\. Бях ги забравила, но днес, преглеждайки снимките на компа си, ги съзрях. Т.е, малко отлежали милинки ви предлагам :)))

Не ми се пише, не ми се говори, тъй че директно към рецептата, а хвърлената ръкавица от Дани ще почака малко да ми дойде музата (макар че съм изпаднала в едно състояние, дето хич не ми се струва, че е възможно да изляза от него - то бива мързеливост, то бива - ама то моето направо граничи с престъпна мързеливост :)))

\Е, сготвила съм агнешко и кнедли със сливи, та да се смекчи малко наказанието :))

Това е кърпата, за която ви говорех, че над 100 години.

Източник >>

Промяната при мен е влагането на повече сирене - 200 грама

Продукти:

2 яйца

250 милилитра прясно мляко

20 грама прясна мая

1 супена лъжица захар

30 милилитра олио

500-600 грама брашно

200 грама сирене

Заливка

100 грама масло

1 чаена лъжичка сол

2 супени лъжици брашно

сирене (опция - мисля, че не трябва да се слага, защото бързо изгаря)

Маята се разтваря в 100 милилитра топло мляко със захарта. Покрива се и се оставя на топло за 10-15 минути. Пресяваме брашното, правим кладенче и поставяме в него маята, яйцата, останалото топло мляко, олиото и сиренето. Трябва да получим средно меко тесто, което покриваме и оставяме на топло да увеличи обема си двойно. От втасалото тесто късаме топчета колкото орех и нареждаме върху намаслена тава едно до друго. Покриваме и отново оставяме да втаса. Втасалите милинки заливаме с препърженото масло, солта и брашното. Аз посипах и сирене, но както вече казах, бързо изгаря при печене. Пече се на 180С за 25-30 минути.

И отвътре. Много вкусни бяха. Сега да има някой да ми ги приготви отново, че нещо ме помързява :)))

Студена лятна супа с цвекло и кефир

2011-08-27T16:06:00.001+03:00

Пак супа, да! :)

И пак за "Черешката на тортата" :)) Снощи Андрей Слабаков каза за цвеклото, че е някакво извращение :)), та затова реших да подложа домашните малко на "мъчение". Не знам за вас, но аз обичам червено цвекло. Като оставим на страна полезните му свойства (то ако питате мене, всяко нещо за хапване и пийване :)), в нормални граници е полезно. Друг е въпросът как се измерват тези "нормални граници", но философските разсъждения ще ги поставим леко встрани), ако го комбинирате с нещо любимо и вкусово подходящо, се получава прекрасно ястие, предястие, питие или каквото там сте решили да бъде.

Моето решение е отново много мързеливо - просто с кефир и малко подправки.

Продукти:

сварено червено цвекло

(ако не ви се занимава, може да си купите и от консерва, но не знам там как стои въпросът с "полезните свойства")

кефир

(ако нямате, може да го замениет с айрян, макар че е по-кисел. Кефир се продава в руските магазини "Березка". В София има вече няколко)

копър

сол

олио

Пристъпваме към много сложния процес на приготвяне :))

И цвеклото и кефирът трябва да бъдат студени. Пасираме цвеклото (без кората, разбира се. Ако ползвате консрева, този проблем отпада). Прибавяме толкова кефир, колкото гъста супа искаме да получим, малко сол, копър, олио и разбъркваме.

Сервираме.

Това е! Мързелива работа е при мен напоследък в кухнята :))

Хек със свински врат - елементарно, Уотсън :)

2011-08-25T18:11:00.002+03:00

Снощи гледах "Черешката на тортата" и така ми се дояде риба, не е истина!!! Да не попадам на масата на Стенли, че ще се търкалям после :))

И след като водих неособено дълготрайна борба със себи си, накрая разреших дилемата - отворих хладилника към 22.00 и какво направих? Точно така, ама не съвсем :)) Отворих една консерва с аншоа, повисях известно време над нея, пък накрая взех, че я излапах с една филийка хлебец :)) То да не мислите, че беше много рибката - на косервата пишеше 100 грама, в това число и малкото сосче - абе, екстра ми дойде :))

Обаче, днес гладът за рибно месце отново ме подгони, а консерви няма :)) Има хек. Е, и това е нещо. Много време нямах да му се мая, да му бая, и как, как - пърженко ще е. Сега тук радетелите за здравословна кухня ще ме погнат, но то си трябва и от време на време "замезване". Като виден кулинарен конструктивист :)), запретнах ръкави и воала - хекчето стана чудесно, нищо претенциозно - просто с една подложка от свински врат "Арбанаси".

Не се чудете, скандинавците си хапват едни кюфтенца от риба и телешко, та ушите им плющят. Е, телешкото ще ме прощава, свинчето този път взе превес.

Но стига приказки, време е за екшън :))

Не съм пила :)) - мисля, че алкохолният облак, витаещ покрай Стенли, благодарение на телепрезънса, в който изпаднах снощи, още ме държи в своите прегръдки :))

Продукти:

фелета хек

свински врат "Арбанаси" - толкова парчета, че да покриват всяко рибно филе

сол

черен пипер

брашно

олио

Осоляваме филетата, поръсваме малко черен пипер и ги оставяме за 10-15 минути. Подреждаме парчетата свински врат връху рибните филета и ги овалваме ги в брашно и от двете страни. Пържим в много добре загрято олио първо откъм "рибната страна", а след това и от "свинската" :)), но вече за по-малко време. Сервираме.

Комбинацията от риба и леко запърженото свинско вратле "Арбанаси" е трепач. Плюс това, така вратлето се яде по-добре, защото иначе в натурален вид малко ме задавя :))

Това е, снимки много не можах пак да направя, щото батериите на фотото ми май са доста страри и не държат вече, пък и кой ще се занимава да щрака, при положение, че рибката ме чака?! :))

Няма какво да се лъжем, понякога най-простите рецепти са най-вкусни. Важно е да готвите с любов и с продукти, разбира се :))

Студена лятна супа с авокадо, домати и кисело мляко

2011-08-20T12:46:00.004+03:00

Лятно време една студена, зеленчуково-млечна супа по обедно време, мисля, че ще допадне на мнозина. Обаче, все таратор или гаспачо, малко му втръсва на човек. Онзи ден видях в блога на Весичка предложение за друг вид студена супа окрошка. Пробвайте я, няма да съжалявате.

Но днешното ми предложение (то всъщност е от онзи ден, но се помотвам славно - имам предвид, че работя усилено :)) e една много приятна комбинация от добре узряло авокадо, домати и кисело мляко, с лек аромат на мента и пресен лук.

Продукти за 2 порции:

2 добре узрели и обезципени домата

1 добре узряло авокадо

(познава се по черните петънца - трябва да са умерено количество, а плодът леко мек)

малко кисело мляко

сол

олио

листа пресен лук

листа мента

Пасираме доматите и ги овкусяваме със сол и олио.

Разрязваме авокадото на две по дължина и със завъртане отделяме половинките. Махаме костилката. С лъжичка издълбаваме вътрешността и я пасараме с малко кисело мляко, олио и сол.

Редим първо авокадено-млечната смес, отгоре киселото мляко (аз не съм го овкусявала с нищо), отгоре доматите. Поръсваме малко лук и мента.

Всички продукти, изключая подправките, трябва да са студени.

Сервираме супата студена и който иска я разбърква, който не иска - си я хапва на пластове.

Много бързо и умерено вкусно :))

При това няма да се мотаете до топлата печка в кухнята (има климатици за тая работа, ама хайде, ще прескоча тирадата).

Хубав ден! :)

Торта ала "Пинчер кучерявый" и награди

2011-08-17T15:08:00.005+03:00

Тази торта вече я бях приготвяла веднъж в оригинал, а не както я показвам сега - леко модифицирана. И двата варианта ми харесват - едната е по-какаова на вкус, а тази по-плодова.

Емко, благодаря ти още веднъж за рецептата :)

Тортата бе поднесена на семейната трапеза по повод имения ден на баща ми. Имах огромните опасения, че няма да я одобри, защото бе очевадно наличието на млечен продукт, но маминка каза да действам смело и да не се притеснявам. Е, може и да разбра татенцето за сметаната, ама си хапна. Да ми е жив и здрав! Тате, обичам те! Мамо, теб също :)

Адаптирано оттук >>

Продукти:

2 яйца

1 чаена чаша захар

1 чаена чаша кисело мляко

1 равна чаена лъжичко сода бикарбонат

1/2 кутия кондензирано подсладено мляко

2 чаени чаши брашно

ванилия

крем

150 грама краве масло

2 кофички заквасена сметана (от по 400 грама)

1 чаена чаша пудра захар

аз добавих и едно пакетче крем с вкус на малина на д-р Йоткер (от онези, които не се варят, а се разбива първо с прясно, а после се добавя и кисело мляко)

Приготвяне на блатовете

Разтваряме содата в киселото мляко. Разбиваме яйцата със захарта. Към тях прибавяме брашното, киселото мляко, ванилията, кондензираното мляко. От получената смес отделяме част, колкото за тънък блат. Тъй като тортата при мен трябваше да е правоъгълна (заради снимката отгоре, която е в такъв формат), затова в правоъгълна тава, покрита с хартия за печене, изсипах част от сместта, но не много, тъй като основата трябва да е тънка. Печем блата в предварително загрята фурна на 180-190С до златисто. След като се изпече отстраняваме блата от тавата, махаме хартията и оставяме да изстине напълно. По същия начин изпичаме в тавата и останалата част (в оригинала се добавя 1 супена лъжица какао, но аз я пропуснах). Готовият по-дебел пласт, след като изстине, нарязваме на кубчета, които пускаме в купа с приготвения крем.

Приготвяне на крема:

Разбиваме маслото с пудрата захар. Добавяме към него сметаните и крема на д-р Йоткер. Размесваме до хомогенност.

Съединяване

В същата тава, в която пекохме блатовете (измита и подсушена :)) ще редим тортата. Облепваме добре дъното и стените на тавата (тя трябва да е висока) със свежо фолио. Изсипваме първо начупените и внимателно разбъркани в крема парчета блат и изравняваме добре. Отгоре поставяме тънкия блат и притискаме внимателно. Оставяме тортата в хладилник за 24 часа. На следващия ден внимателно обръщаме тортата в подходящ поднос и махаме свежото фолио.

В оригинала на тази торта се използва шоколадова заливка, но както вече е ясно, при мен подходът трябва да е друг и затова прибягнах до разбита сметана, с която намазах отстрани тортата. Сложих сладкарската снимка (в случая с цветя). Изградих сметанов борд, който леко застъпва снимката и излях отгоре готова прозрачна желатинова смес, която маминка ми даде. Ароматизирана е, но и много сладка, та малко съжалих, че прекалих с количеството :)) Може, обаче, да се ползва обикновен разтворен в 200 милилитра вода желатин (и ароматизиран, тъй като аз имам лека непоносимост към обичайната желатинова миризма).
Както е видно малко съм се престарала с разбиването на сметаната, ама няма да съм аз, ако не прецакам нещо :)))

И освен това, трябва да раздам награди, които през лятото получих :)

Благодаря ви, мили дами :)

Награда от Таня, която предавам на

Награда от Мони Т, която предавам на

Катерина

Ели

Дианка

Мони, която предавам на

Сабина

Роси

Ева

Лети, която предавам на

С пожелание за хубав и усмихнат ден :)

Бухтите на мама

2011-08-12T17:37:00.003+03:00

Това са бухтите на маминка. Те, заедно с на бабаката, са любимите ми бухтички.

Не знам, има доста хора, които сутрин обичат да си хапват за закуска кексчета, кроасанчета с шоколад или въобще нещо сладичко, но аз не съм оттях. Е, не че ако няма друго няма да ям, особено, ако съм на път и не се знае кога ще мога да сложа нещо в стомаха си, но определено спадам към привържениците на солените закуски. Тази върви много, по мое мнение, със сирене и мед, а може и само със сирене :)

Продукти:

1 яйце

1/2 чаена лъжичка сол

1 чаена лъжицка захар

5 супени лъжици кисело мляко

1 равна чаена лъжичка сода бикарбонат

брашно колкото поеме (трябва да се получи меко и нелепкаво тесто)

От продуктите замесваме меко тесто (содата не се разтваря в киселото мляко, а се смесва с брашното!!!) Покриваме тестото със свежо фолио и оставяме да престои около 30 минути до 1 час. Разточваме тестото на кора с дебелина около половин сантиметър. Изрязваме фигурки, може и ромбчета с дупчици - кой каквото иска. Пържим в добре загрято олио до зачервяване. Количеството на мазнината за пържене трябва да е повечко - някъде около 1-2 пръста (не на височина :))

Разкошни са, както и тези на баба :))

И отвътре

Предполагам сте забелязи, че много държа на снимки на нещата как изглеждат отвътре. :))) На мнение съм, че и най-хубава външно питка, за вътрешността й може да не се каже същото. :P

Ами това е - хубав уикенд :)

Имам да раздавам доста награди, но ще ги раздам следващия път :)

Вариация на торта Медовик

2011-08-05T19:24:00.007+03:00

Малко поскиторихме и го ударихме леко на балкански селски туризъм покрай Елена, Търново и Габрово, и не само. Имахме и моренце първоначално, но няма да си кривя душата - планината повече ми харесва :)) и особено малките селца, ако може да са и по-безлюдни - още по-добре (тук малко се разминаваме с половинката, но засега постигаме консенсус :))

Затова и поредното ми предложение е с малко по-неугледен вид - нещо ала селска торта.

Тепавицата покрай Килифаревския манастир

Рецептата на оригиналната рецепта за торта Медовик със заквасена сметана,

може да видите тук >>

Продукти:

3 яйца

1 чаена чаша захар

2 супени лъжици мед

100 грама краве масло

4 супени лъжици какао

1 чаена лъжичка сол

1 чаена лъжичка сода бикарбонат

3 чаени чаши брашно

за крема

1 пакетче нишесте (аз използвах ягода)

захар на вкус

вода според указаното количество върху опаковката на нишестето

В тенждера поставяме кравето масло, захарта и меда. На слаб огън ги разтопяваме (не е нужно захарта съвсем да се разтопи, а маслото). Прибавяме леко разбитите яйца с 1 чаена лъжичка сол (жълтъците и белтъците колкото да се съединят). Разбъркваме до хомогенизиране. Прибавяме и содата. Накрая добавяме брашното и какаото. Държим, бъркайки на котлона, още около минута-две. Изсипваме тестото върху много добре набрашнена повърхност. То е много лепкаво, но това да не ви притеснява. Оставяме да поизситине леко за около 3-4 минути и го разделяме на 8 равни части.

Една от къщите в Етъра (май тази със закуските)

Спомням си, че преди няколко години там хапнахме много вкусна баница, но този път нямаше, а изборът се свеждаше само до гевреци и симиди + боза и

айря(а)н. Гевречето ми хареса долу-горе, но симидът много странен вкус имаше и определено не бе моят.

Всяка част разточваме върху добре набрашнена повърхност, като отгоре пак набрашняваме, за да не залепва точиката. Трябва да се разточи тънко, но не чак прозрачно. Слагаме първата кора в тавичка, покрита с хартия за печене, но тавата трябва да е с по-голям диаметър, защото с друга тавичка, с диаметър около 20 см изрязваме от тестото кръг. Излишните краища отстраняваме. Това го правим директно в тавата, която ще печем, защото, ако го направите върху плота, при пренасянето формата ще се развали. Печем в предварително загрята фурна на 200С за около 3-4 минути. Внимаваме да не изгорим блата, защото много бързо става готов. Отстраняваме го от хартията за печене и пак върху същата повтаряме операцията с останалите части тесто. Това, което сме изрязали може да го ползваме за други блатове, но на мен ми струва и така достатъчно висока тортата, та можете да си ги изпечете и да си наравите по-малко торте или друго сладкишче, или пък просто бисквитки. Аз не изрязвах блатовете този път, а ги оформях долу-горе да бъдат с еднаква големина - все пак исках да получа торта с "домашен изглед" - нещо напоследък съм се запалила доста по старите селски нещица :))) Ще ви покажа каква кърпа вече си имам - над 100 годишна е, от пра-пра баба ми е, та е вече малко пожълтяла на места.

Блатовете трябва да са меки, но и да сте ги попрепекли, кремът ще оправи всичко, стига да не сте ги направили на въглен, де :))

Кремът или по-точно нишестето приготвяме според указанието на опаковката, но трябва да е по-рядък, защото чрез него ще се напоят блатовете на тортата. Съединяваме блатовете чрез него, като трябва да ни остане и за намазване отгоре и отстрани на торатата. Украсяваме както решим, но аз си спестих това - едно време все украсени торти са яли :)) Шегувам се, както вече казах, не това ми бе целта. Оставяме да престои в хладилник поне 2-3 часа в хладилник.

Вариантът със заквасена сметана ми харесва повече, но този е доста по-лек и подходящ за хората, които не консумират млечни продукти - кравето масло може да се замени с маргарин, мисля че няма кой знае колко съществена да е разликата.

На вкус леко наподобява онези следобедни закуски, които получахахме в детската градина - бисквитени торти с нишесте, но това е доста по-вкусно. Казва го човек, който не обича нишесте :))

Питки с рукола и сушени домати

2011-07-06T16:25:00.003+03:00

В плънката се използва в оригиналната рецепта пармезан, но аз определено напоследък съм с резерви към него, замених го с гауда. Добавих оризово брашно за хрупкавост и се получи добре. Всъщност, може да сложите каквото ви харесва, стига да не е много течно.

Адаптирано оттук >>

Продукти:

1 пакетче суха мая на д-р Йоткер

1 супена лъжица сол

300 милилитра топла вода

около 500 грама брашно

3 супени лъжици олио или масло

за плънката

рукола (аз сложих 50 грама, но търпи и повече)

около 100 грама настъргана гауда

сушени мариновани домати

3-4 супени лъжици оризово брашно

Разтваряме маята в топлата вода, прибавяме солта, олиото или маслото, и накрая добавяме и брашното. Замесваме меко, нелепнещо тесто, което оставяме да почине за около 30 минути. Не съм чакала въобще. Директно преминах към следващите стъпки, защото нямах време.

Разточваме тестото на кора с дебелина около 0,5 сантиметра и редим отгоре руколата. Не съм се старала никак. Отгоре поръсих малко с оризовото брашно, настъргах гауда по цялата кора. Откъм по-дългата страна на кората в единия край наредих едно до друго парчетата домати, около средата пак наредих друга ивица и навих на руло, което режем на парчета с дебелина около 2-3 сантиментра. Поставяме ги върху тава, покрита с хартия за печене и оставяме да втасат. Не ги държах, докато увеличат обема си двойно, а някъде около 20 минути и ги сложих да се пекат във фурната за около 25 минути на 200С. Готовите питки завиваме, за да се задушат и омекнат.

Много приятни се получиха. Мисля да сложа следващият път и малко прошуто или още пресен босилек за вегетарианския вариант, защото този от доматите не ми бе достатъчен :))

Забележка: Идея си нямам защо се слага рукола, освен може би за цвят, тъй като нито аромат има, нито се усеща на вкус след като се изпече. Да не задълбавам :))

Малинови кошнички

2011-07-01T19:32:00.005+03:00

Точно така - пак малини :)))

Няма да ги търся и правя с тях нещо за хапване зимата, я :))

Сега им е времето, та затова и валят малинките при мен :)

За това кремче голяма борба настана у нас.

Приготвя се лесно и е доста свежо.

Адаптирано оттук >>

Продукти:

220 грама натурално сирене Бонжур или Филаделфия

1 пакетче крема сирене

1 чаена чаша заквасена сметана

1/2 чаена чаша измити малини

3/4 есенция лимон на доктор Йоткер

5 супени лъжици захар

(може и повече, зависи колко сладко обичате, но не прекалявайте, заради желатина)

10 грама желатин на доктор Йоткер

половин пакетче смлени бисквити (някъде около 1/2 -3/4 чаени чаши бисквитени трохи)

няколко малини за украса и ментови листа или каквото ви хрумне, може и кора от лайм

Бисквитите се смилат на трохи с блендер или както сте свикнали (баба ми едно време използваше лимонадено шише). Поръсваме около 1 чаена лъжичка от трохите в хартиени капсули, поставени във форми за мъфини. Отгоре изливаме няколко супени лъжици от сметаново-сирнената смес, приготвена по следния начин:

Малините се пасират (ако ви дразнят леките семенца, може да ги отстраните с цедка). Към тях прибавяме сирената, сметаната, захарта, лимоновата есенция и разтворения според указанието върху опаковаката желатин. Разбъркваме до хомогенна смес.

Оставяме напълнените капсули в хладилник за около 2-3 часа, за да се стегне кремът добре.

Когато са готови, можем да ги поднесем с капсулите, а може и без тях (отстраняват се леко, но трябва все пак да внимавате).

Забележка: според мен, би се получило по-добре, ако бисквитените трохи се смесят с малко масло, защото така много лесно изпадат, ако решите да отстраните хартиените капсули и хвърчат трохи навсякъде :))

Свинско с малинов сос и награди

2011-06-27T17:02:00.002+03:00

Не се шокирайте!!! Нищо шокиращо няма в това предложение.

Сосът на вкус много наподобява кетчуп, но с много по-приятен аромат на малини и мента.

Продукти:

4 свински пържоли

За маринатата

1 глава лук

3-4 супени лъжици соев сос

4 супени лъжици кафява захар

1/2 чаена чаша червено вино

олио

прясна мащерка

прясна мента

черен пипер

за малиновия сос

1 чаена чаша малини

1 супена лъжица соев сос

30 грама краве масло

6-7 супени лъжици кафява захар

1- 1 и1/2 чаена лъжичка ябълков оцет

няколко листа мента

Приготвяме марината от изброените продукти и поставяме пържолите, на които сме направили разрези на места, за да се овкусят по-добре и ги оставяме в хладилник поне за 2 часа.

През това време пасираме малините. Полученото пюре прекарваме през цедка, за да отстраним семките. Прецеденото малиново сокче, заедно с останалите продукти, варим на умерен огън за около 5 минути, или докато леко се посгъсти - консистенцията му трябва да е като на кетчуп. Отстраняваме от огъня.

Маринованите пържоли първо запържваме за кратко и от двете страни с малко масло и олио в тефлонов тиган, а после, заедно с маринатата ги поставяме в йенска тавичка, захлупваме я и печем на 200С до готовност.

Сервираме топлите пържоли с изстиналия малинов сос. Може и топъл, но на мен повече ми допадна сосчето студено. Има много приятен малиново-ментов дъх, но на вкус е долу-горе като кетчуп. Естествено, винаги може да коригирате количеството на някоя от съставките според вкуса си.

Наскоро получих от Еликсир и Мони тази награда.

Благодаря ви, момичета :)

Предавам я на

Пепи

Ева

Дианка

От Сабина получих този жест на приятелсво, за което й благодаря,

и на свой ред предавам наградата на:

Трюфел тарти с малини

2011-06-24T16:01:00.007+03:00

Знаете, че си падам по бързи и лесни рецепти и че с украсата не ме бива (нЕам нерви, затова се възхищавам на тези, които го умеят). Та... в нас тия дни няма нищо за ядене, повярвайте ми, имам предвид готвени неща. Караме на домати и сирене, та днес се завъртях повече в кухнята и покрай манджите ето и тази много размазваща наслада, много. Сега калории няма да броим - който е папкал повечко преди това, той да му мисли. Ние не попадаме в тази категория, а и от време на време мисля, че ни се полага нещо разглезващо, нали? :))

А и ще ви трябват сили, ако искате да се разходите из планината, нали?

За не българите да кажа, че тези снимки са на едни от красотите в България -

седемте рилски езера.

Не се плашете, че много съм писала, изключително лесен, бърз и много вкусен десерт е това :)

В източника на рецептата пише, че времето за приготвянето е 20 минути. Не съм засичала, но там някъде е. Малко кофти е да се чака после, но не е много, а и си заслужава.

Източник >>

Продукти:

24 бисквитки Орео

100 грама меко краве масло

за шоколадовия ганаш

1/2 чаена чаша сладкарска сметана

180 грама шоколад (аз използвах един натурален и един млечен)

малко малини или друг плод

Най-добре е първо да си проготвим шоколадовия ганаш, като в тенджерка поставяме сметаната и начупените шоколади на парченца. Разтопяваме на слаб огън с разбъркване. Когато шоколадът се разтопи и съедини със сметаната, отстраняваме от огъня и оставяме да изстине. После пъхаме в хладилника до окончателното му охлаждане (около час). Вадим ганаша от хладилника и разбиваме с миксер (тази стъпка си я спестих. Знам, че ще ме хокате, но това е положението :))

Бисквитите се натрошават с блендер (трябва да станат на трохи, да няма парченца. С блендера става за секунди). Прибавяме мекото краве масло и разбъркваме добре, така че да получим моделираща се бисквитена маса.

Въпреки, че тези бисквити са слепени с нещо като маслен крем, на мен ми бе нужно още масло, затова и добавих.

Намасляваме с олио форми за мъфини и облепваме вътрешността им със свежо фолио, като оставяме и малко да излиза (е, може и повече :)) извън формата, защото чрез излизащата част ще издърпаме после бисквитените кошнички. С бисквитена маса облепваме дъното и стените на формите за мъфини, притискайки с пръсти. Поставяме 2-3 малинки на дъното на кошничките, слагаме малко от муса, пак малко малинки и отгоре завършваме отново с муса. Заглаждаме, а може и да шприцовате или да го оформите като "пламъци". Поставяме кошничкиет в хладилника за около час-час да стегнат добре. Вадим ги, хващайки стърчащите краища на свежото фолио, после го отстраняваме от кошничките (става много лесно, защото бисквитената маса е твърда, когато е добре охладена). Украсяваме с малко малинки и сервираме.

Забележка: Имайте предвид, че ако сервирате този десерт, когато времете е топло, както сега, не вадете кошничките от мъфините, защото много бързо ще омекне бисквитената маса. Най-добре го направете преди сервиране.

При мен излязоха 6 броя, като ползвах алуминиеви формички от фолио, които намаслих и т.н, писах вече, но зависи от големината на вашите форми им и колко дебел слой от бисквитената маса нанасяте.

Искам да ви кажа, че е убийствено вкусно!

Profruit да не чете :))