Тигров хляб

Източник >>

Хитър Петър отишъл в града на панаир. Скитал той от сергия на сергия, от улица в улица и изведнъж му замирисало на някакво хубаво ядене. Поогледал Петър и забелязал, че наблизо пред една гостилница къкре тенджера. Парата от яденето веднага възбудила глада на Хитър Петър, но той нямал в кесията си пукната пара.
„Все пак трябва да хапна някак!“ — помислил бедният Хитър Петър.
Той спрял при тенджерата, извадил от торбата си сухо парче хляб, подържал го над парата, докато омекне, и го изял.
През това време гостилничарят гледал какво прави Петър. Щом изял хляба, Петър станал, изтърсил трохите от торбата, избърсал с длан устата и брадата си и тръгнал да си отива.
— Хей, чакай! Къде? — изпречил се отпреде му гостилничарят.
— Как къде? Вървя си по пътя! — отговорил Петър.
— Не ми плати!
— За кое? — зачудил се Петър.
— За яденето!
— Аз само държах хляба над тенджерата — да омекне малко от парата!…
— За парата ще платиш! Днес и тя струва пари! — настоял гостилничарят и хванал Петра за яката.
В това време се насъбрали хора да чуят препирнята. Петър ги изгледал, усмихнал им се и запитал:
— Хора, кой от вас ще ми даде един сребърник да се разплатя с тоя проклет гостилничар. Аз веднага, още сега, ще му го върна.
Няколко души развързали кесията си. Хитър Петър взел само от едного сребърник и го поднесъл с два пръста към гостилничаря:
— Ето на — да видят всички. Плащам ти. За парата, която ядох, вземи звъна на сребърника!
"Дззънн"…
Хитър Петър пуснал сребърника на плочника… Хората се присмели на алчния гостилничар, а Петра поздравили за остроумието.

Авторско право: © 1982 Сава Попов

За коричката на този хляб е недопустимо като Петра да я държите над пара, за да омекне. Тя е не само чарът, но и най-вкусното нещо от това тигрово произведение. А за вътрешността на хлебчето никой няма да ви вземе и звънеж дори, тъй като се отличава с изключителна мекота.

Продукти:
2,5-3 чаени чаши брашно
1 чаена лъжичка захар
1 чаена лъжичка сол
2 супени лъжици краве масло
7 грама суха мая (1 пакетче)
1 чаена чаша топла вода

за тигровата шарка:
1/4 чаена чаша оризово брашно или оризов грис (аз ползвах грис, може да се намери в Билла)
1 супена лъжица олио или зехтин
2 щипки захар
1/2 чаен лъжичка сол
1/2 чаена лъжичка суха мая
2-3 супени лъжици вода, колкото сместа да придобие консистенцията на каша

Смесват се сухите продукти за хляба и към тях се добавят останалите. Разбива се с миксер за около 10 минути или се меси в машина за хляб. Признавам, че миксерът ми работи някъде около 3-4 минути и приключих набързо, така се случи. Покривате с кърпа сместа и оставяте на топло да втаса за около час.

Продуктите за тигровата окраска се смесват и също се оставя да почине сместа за поне час.
Втасалото тесто се разточва и се навива на руло, поставя се в покрита с хартия за печене форма, покрива се с кърпа и се оставя за още половин час да втаса (тази стъпка я пропуснах, както вече казах, голямо бързане беше). Покриваме хляба с пастата за тигровата шарка. Изравняваме по дължина на формата с вилица или вълниста шпатула.
Печем в предварително загрята фурна на 200 С за около 20-30 минути.

Готовият тигров хляб се изважда от формата и се охлажда върху решетка. След като изстине се нарязва и консумира.

Всъщност "тигровата" паста може да се положи върху всеки тип хляб и питки.

Коричката е много вкусна и хрупкава! Чудесна е!

Искаш ли? :)


Дали някой ще измисли и някакъв пеперуден хляб? :)))