Орехови пурички или Casadielles (Casadiellas)

Вчера започнах да обикалям по блоговете, тъй като отдавна не се бях отдавала на това занимание. В блога на Jose Manuel >> открих ето това нещо, което не знам как се превежда от испански, но като го видях отвътре колко апетитно изглежда, моментално си казах, че ще го приготвя, още повече, че всички продукти бяха налице и не се налагаше да правя списък, да обикалям по магазини и да мъкна продукти. Всичко това, гарнирано и с разправията с малкия в самия магазин, понякога ме кара да дам на "заден ход".

Това е един треволяк :)) за Евчик, нали иска снимки от почивката. Този бурен е от Вонеща вода. Личи си, нали? :))

Снимки от морето и планината ще има, разбира се, но тъй като съм се оляла, наистина съм се оляла, ми трябва доста време да прегледам какво става и какво не става за показване.

И да се върнем към темата, макар че тези сладости, много повече биха ми се усладили, ако ги бях хапнала в някой треволяк като горния :)

Източник >>

(1 чаена чаша = 240 милилитра)

Продукти:

1 пакет напълно разбразено бутер тесто (ползвах на 7 days)

1 чаена чаша орехови ядки

3/4 чаена чаша захар, но търпи и по-малко количество

канела (в оригинала е анасон, но аз предпочитам канела)

малко вода, колкото да се получи гъста маса, лесно моделираща се (при мен количеството вода беше 5 чаени лъжичички)

яйце за намазване

пудра захар за поръсване (но може и без нея - и без това е сладичко )

олио за пържене

Размразеното бутер тесто разточваме с точилка на кора с дебелина около 1-2 милиметра. Режем  правоъгълници с желаната от нас големина.
В блендера поставяме орехите и захарта и ги смиламе. Добавяме канелата и вода, колкото да получим лесно моделираща се маса. Късаме малко от сместа и я оформяме на фитилче, което поставяме в по-дългия край на всеки правоъгълник и завиваме. Прищипваме краищата с пръсти или с вилица, за да не се отворят при пърженето. Намазваме така получените пурички с леко разбитото яйце. Първите няколко пурички не намазах с яйце и те се "разкопчаха". Пържим в маслена баня по няколко наведнъж, но не препълваме тигана или съда, защото се надуват по време на топлинната обработка. Изваждаме ги, когато придобият приятен златист цвят. Не ги пържете много, защото няма никакъв смисъл, а и под въздействието на топлината вероятността да се отворят е много голяма.

Може да се хапнат топли, а може и студени. Много са вкусни! Тук привържениците на здравословното хранене ще ме линчуват :)))
Мислих по въпроса за заменка, вместо пържене - печене, но това вече няма да е Casadielles.

П.П. Извинявам се за правописните и граматическите грешки. По-късно ще прегледам какво съм "изяла"  или "проспала" .