Катлама - узбекски питки с лук и сирене в тесто

Това са едни узбекски питки, които се приготвят със стар лук, но аз го замених с пресен и така получих този резултат, който виждате на снимките. На малкия не му харесаха с лук и това беше причината едната част от тестото да използвам, за да обвия сирена. 

Източник >>

(1 чаена чаша = 240 милилитра)

Продукти:

250 грама брашно + още за измесване на нелепнещо тесто

1/2 чаена чаша вода

1 чаена лъжичка сол

1 супена лъжица олио

плънка

4 стръка пресен лук (по 2 за всяка кора)

магзаноз или друга зеления (по желание)

1/2 чаена лъжичка сол

олио за пърнжене

От продуктите за тестото замесваме нелепнещо тесто, което поставяме в полиетиленов плик и оставяме за около 1 час да се отпусне. 

Разделяме тестото на две части и от всяка част разточваме тънка кора (с дебелина около 2 милиметра). Намасляваме кората с олио и я навиваме на руло, което навиваме като охлюв. Разточваме получения охлюв на тънка кора (с дебелина около 2 милиметра) и разпределяме плънката, която при мен е само от пресен лук и сол. Навиваме на руло, което разряваме на парчета (пънчета). Всяко пънче приплескавме като диск  първо с длан, а после и с точилката, като дебелината на получения диск не трябва да е много голяма. 

В нагорещен тиган с олио пържим получените питки, като нивото на олиото трябва да достига половината от височината на питките. Обръщаме около 3 пъти питките от всяка страна, за да се изпържат равномено. Готови са, когато придобият приятен загар. Може да се консумират топли, а може и студени. Отвън са с много приятна хрупкава коричка, а отвътре по-меки. 

Кухнята, както и преди съм ви казвала, ми е доста тъмна за снимки и трябва да прибегна до изкуствено осветление, та това е и причината, или една от причините :)) \другата е, че ме домързява\ да снимам процеса на приготвяне. В този случай малко изключение направих.

Аз от едната кора направих ето тази имишльотина - различни сирена завих в тестото, след което изпържих в тигана с олио. За едни използвах краве сирене, за други бри, а за трети - мини бейбибел на La Vache qui rit. Разпределих ги на разстояние едно от друго на половината от кората, а с другата полина ги захлупих. С малка чашка отрязах кръгчета, така че сиренето да е по средата и ги изпържих. Тези със саламуреното сирене и мини бейби бел станаха много приятни. Не мога да кажа същото за тези със сиренето бри с маслини, тъй като самото то не ми  допада особено. Когато са топли, коричката им е много хрупкава, но като изстинат и тя става мека.

Разрез на тези с мини babybel на La Vache qui rit