Mini Napoleons with yogurt and caramelized pears

След панаира, златните ябълки и рецептата за крем карамел :))) на Дръпи, ред е да похапнем нещо сладичко и божествено вкусничко, с което нашата духовита Самодивка >> ще ни нагости. Няма какво да ви я представям, вие си я знаете – умна, скромна, закачлива, талантлива – туй е българската самодива :) Само че днес малко е на френска вълна. Всъщност, не е ясно дали вълнАта е френска, името е малко подвеждащо, а като се разрови човек тук-там из нета за произхода и за името на този десерт, и както е и с повечето ястия, не можеш им хвана следата :)))
Та, няколко версии за произхода на името на сладкиша се носят, някои от които са леко забавни. Така например, според една от тях, десертът дължи името си, благодарение на пристрастеността на Бонапарт към него. Вечерта преди битката при Ватерлоо така яко се натумбачил със сладкишчетата, че на следващия ден не бил адекватен и командването на войската било пълен провал... както знаем днес, а също тъй и тогава. Ще да е било наистина голямо плюскане :)))
Според друга версия, при гостуването си в Дания, Бонапарт бил нагостен с въпросния сладкиш и толкова му харесал, че отнесъл със себе си рецептата, която готвачът му всеки ден приготвял.
Трета версия обяснява името, под което е известен десертът у нас, с това, че с течение на времето хората са променили произношението и от "по неаполитански" (ala napolitain), някак си се преобърнало и се пръкнал Наполеон.
Във Франция го наричат Mille-feuille, в Италия -Mille foglie.

E, сладкишчетата са мънички, 'щото кой не е чувал за категорията "мъничко, сладичко, соленичко, по самодивски вкусничко"?! :)))

Да, мъничко и сипматичничко, освен всичко друго. 

Така е то  на гости се не ходи само със един фасон,

а и с пълна кошница вкусотии плюс тежък поклон!

Когато домакинята е Ина, познавайки пищността на трапезата и необятния набор от рецепти, направо си е предизвикателство да избереш с какво да и гостуваш :))) 

Тя ми даде избор: "Може и да не е на кулинарна тема". 

Да, можех и да избягам от кулинарията, но къде е тръпката в бягството? Точно така, няма такава!

И разравяйки книги и кулинарни сайтове се спрях на мини Наполеон, но не с типичната мраморна глазура, и с още по нетипичния йогурт крем.

Необходими продукти:

- лист многолистно тесто;

- 150 гр йогурт аз избирам този;

- една круша, около 200 гр;

- 100 гр мусковадо;

- 1 пакетче желатин;

- 30 мл ром;

- бял шоколад за гарниране.

 От многолистното тесто се изрязват с помощта на чаша рингове, овалват се в мусковадо и се пекат в предварително загрята фурна 220 градуса за около 15 минути. Когато са готови се оставят да се охладят.

Кремът се приготвя на два етапа. Първият етап е карамелизиране в мусковадо и ром на крушата и последващото и пасиране. Още докато е топла се смесва с предварително накиснат в студена вода, а после разтопен на водна баня желатин.  Към така приготвения плодов крем се оставя да се охлади поне за 1 час. Ако е започнал да се стяга, разбива се с миксер и към него се прибавя йогурта. Млечно-плодовата смес също е желателно да се охлади добре и стегне, преди да се шприцова в охладените многолистни сладкишчета.Аранжира се с настърган бял шоколад

Добър апетит и не забравяйте да навестявате домакинята, когато се чудите къде да пътешествате или с какво да изкушите себе си или вашите гости!