Време е за чай - І част (Afternoon Tea)

Можете ли да си представите англичанин без чай? Да, ако успеете да си представите руснак без водка :))) Всъщност, чаят е познат в Русия 100 години преди ароматната напитка да поеме път към цивилизована Европа и тук  са малко на кантар самоварът и ферментиралата течност, но да не се отплесвам. По време на Втората световна война Уинстън Чърчил казва, че чаят е много по-важен за войниците, отколкото боеприпасите. Е, то и алкохолът също е бил важен за споменатата особа, ама хайде да не издребняваме толкова.

До средата на ХІХ век Китай бил единственият доставчик на чай в целия свят. Тайните по отглеждането и преработването на чая старателно се пазели. Някакъв англичанин откраднал чаени семена и технологията за преработката и така Британска Индия става конкурент на Китай, но май е за добре, 'щото иначе кой знае кога щеше да се зароди и дали щеше да изглежда толкова примамливо поднасянето на следобедния чай в английски стил (не че това тук е :))). Аристокрацията на острова обикновено се хранела само по два пъти на ден - сутрин и вечер и така следобедният чай (с или без традиционната добавка на мляко), поднасян с лека храна между 15 -17.00 h, спомагал за намаляване на стомашните концерти на въпросния "каймак".В Западна Европа чаят за пръв път e внесен от португалците през 1517 г, а през 1664 г английският крал получава като подарък чай, който се харесал в двора, а по-късно станал и любима напитка на англичаните.
Кафето, което било познато на европейците преди чая, се оказало силен конкурент, тъй като било много по-евтино, понеже се доставяло от колониите, където се използвала евтина работна ръка, а чаят трябвало да се купува от Китай. Има един интересен филм за пътя на чая, в който се разказва подробно относно беридбата, съхранението, пренасянето върху мулета на тази ароматна и полезна напитка от далечните източни земи до европейските. Ако го намерите нейде из нета, свиркайте, че аз не можах много да го гледам, поради ред причини :)))

И тъй... чайче без захарчица или още по-добре медец, без нещо за хапване, чайче ли е? :))) Неслучайно има и поговорка "Като не пиеш чай, откъде имаш сила?" :P

Е, почерпете се с чайче и/или с малки бонбонки, нищо че са български, а не английски рози, а ако са ви миниатюрни, може и от чичковите червенотиквеничета да си вземете, докато ви раздам пропътувалата от френско награда, която получих от Nadji :)

ДимиИриночкаЛулуДжиндърската Рони :))РусанкаРайнаДаниПепиКатенцетоЕлиЗориСамодивка Ивка :))ДианкаМария МитеваСабинаМираСтанимираИвейнДиди БЛетиТониМарияТочицаМиленкаОндиФокси

Пък на когото бонбонките са се оказали твърде малко, може да подбере домашните немирници и заедно да моделират тези вкусни, но не особено полезни занимавки, чиято рецепта съзрях

тук >> :)

Продукти:
1 чаена чаша кристална захар
2/3 чаена чаша царевичен сироп или течна глюкоза
(ползвах глюкоза, която може да се намери в магазините за диетични храни)
1/3 чаена чаша краве масло
1 чаена лъжичка ванилия
2 и 1/2 чаени чаши пудра захар
1/4 чаена лъжица сол
1/3 чаена чаша сухо мляко или суха сметана
сладкарска боя

Кристалната захар, маслото и глюкозата се поставят в тенджера и се разтопяват на среден огън за около 5-10 минути, като се бърка от време на време. Отстраняваме от огъня, оставяме леко да изстине сместа и добавяме останалите продукти. Замесваме нелепнещо тесто, което трябва да е като пластелин (при нужда може да добавите още пудра захар или сухо мляко, за да се получи подходяща консистенция за моделиране). Оцветяваме със сладкарски бои и поставяме получените теста в полиетиленови пликове в хладилник да престоят около час, след сме готови да се развихрим. :)

Тази рецепта е като захарен фондан, но много по-вкусна... така че може да се използва и за покритие на торти, бисквитки или каквото там ви хрумне. Фигурки обаче трудно се моделират или поне при мен малко се разплескаха "тиквите", май трябваше да ги сложа в хладилника.

Приятно моделиране и сърбане :)))

Хм, то вече е време за сън, но не успях да пусна писанията навреме, че бях на път :)