Пъстърва почти по викингски

Преди време попаднах на една статия в listverse.com, в която са класирани 10-те най-грешни "легенди" за викингите и нали съм си малко хаху на тема някои исторически моменти, та нямаше как да не ме заинтригува тази информация. Днес, освен с редовната рецепта, ще ви поднеса и някои от тези опровержения.

>> Викингите носели каски с рога
Това е най-погрешният мит за викингите. Факт е, че няма данни, че някога такива каски са съществували. Всички описания на викингските шлемове, датиращи от тяхно време, сочат за каски без рога и единственият автентичен викински шлем, който някога е бил намерен също няма рога. Едно обяснение за схващането за шлем с рога е, че християните добавяли детайли, за да направят викингите да изглеждат дори още по-варварски и езически. С тези рога, сякаш приличали на дяволи. Следва да се отбележи, че норвежки бог Тор носи шлем с крила на него.

>> Всички викинги са грамадни и руси
Викингите често са показани като едри, яки момчета с дълга руса коса, но исторически данни показват, че средностатистическият викинг е бил около 170 см., които и за тогавашното време не са били особено много. Русата коса била идеал за културата на викингите и това е причината много от северните мъже да си избелвали косата си със специален сапун. Викингите абсорбирали хората, като много от тези, които са били отвлечени като роби станали част от викинг населението с течение на времето. Така много италианци, испанци, португалци, французи, руснаци са се претопили и обогатили викингските гени.

>> Викингите са били мръсни и изглеждащи като диваци
В много филми и анимации, викингите са показвани така, но в действителност са били доста суетни. Гребени, пинсети, бръсначи и висящи обици, са сред едни от най-честите артефакти от онези години, намерени при разкопките. Също така известно е, че са си правили сапун.
В Англия, викингите, живеещи там, дори имали репутация на прекомерни чистници поради навика им да се къпят веднъж седмично (в събота). Този ден, събота, се нарича laugardagur / laurdag / lørdag / lördag, или "ден за къпане" на скандинавските езици, въпреки че първоначалният смисъл се губи в съвременната реч. Въпреки това, "laug" все още означава "баня" или "басейн" на исландски.

Тези снимки са от възстановеното викингско селище Трелеборг, Дания. Повече картинки и приказки ще пусна в другия блог, но тук ще спомена, че са се гъчкали яко в една постройка. Една голяма къща (на първата снимка), побирала между 30 и 50 души – мъже, жени, деца, слуги и роби – всички са били заедно. В средата на голямата стая има огнище, на което е приготвяна храната, а покрай двете дълги стени на къщата са разположени пейките за спане, така наричаното "общо легло". За усамотяване кой ти е мислил тогава?!

Дечурлигата на снимките са на обитаващите в селището потомци на викингите, които живеят по същия или почти (то няма как де иначе) начин. Прехранват се като изработват дървени мечове, свирки, лъжици и всякакви типични за викингите пособия, които се продават в магазинчето за сувенири на музея.

Сега, ако питате какво общо имат викингите с рецептата, която публикувам... ами има, макар и не съвсем. Рецепти от викингите не са останали, предполага се само какво са консумирали и една от храните се досещате, че е риба. За приготвянето на ястия са използвали глинени съдове, като се счита, че печена риба са приготвяли като са я обвивали в глина и така са я пекли. Е, аз глина не можах да намеря (не че съм търсила усилено), затова я обвих в тесто.

Продукти:
2 изчистени пъстърви
(най-добре филе, може и сьомга, ако ви е по джоба)
1 пакет тесто за пици
120 грама крема сирене
100-200 грама спанак
сол
зехтин
1 яйце за намазване на тестото

Махаме перките и главата на изчистената риба, подсушаваме добре, посоляваме обилно отвътре и отвън (около чаена лъжичка и нещо сол за всяка риба). Измитият спанак пасираме със сиренето и малко зехтин и сол. Разточаме леко тестото на кора, която разделяме на две за двете риби. Поставяме рибата върху кората, покриваме със спаначено-сирнената смес и завиваме рибата в тестото. Правим няколко разреза, за да излиза парата. Намазваме тестото с яйцето. Печем в предварително загрята фурна на 180 С за около 20-25 минути върху хартия за печене. Може да се яде с изпеченото тесто, а може и да се махне тестото и да се сервира само рибата.
Става божествено вкусна. Извинявам се, че давам такова определение, ама наистина е така :))) Върви идеално с нещо киселко :))