Truffle и Ferrero Rocher Cupcakes

Тестото, за тези кексчета, всъщност е тип брауни и е едно от най-сполучиливите, които съм пробвала. Вече три пъти ги правих - много ни допадат. Почти се доближава до това, което ядох в Брюксел преди няколко години и което беше № 1 от опитваните от мен досега. Да, досега :)  Кексчетата отгоре трябва да се напукат, отвътре са влажни, а когато ги хапваме - тук не знам дали ще намеря точните думи, за да опиша  какво е чувството... При всички случаи не е обикновено кексово тесто, оцветено в какао... сякаш има леко дъвчаща нотка... :))

(1 чаена чаша = 240 милилитра)

Продукти за 10 мъфини:

2 яйца

1/2 чаена чаша захар

90 грама натурален шоколад

60 грама млечен шоколад

120 грама краве масло

1/4 чаена чаша какао

1/2 чаена чаша брашно

труфели и/или бонбони Ferrero Rocher (общо 10 броя)

В купа разбъркваме леко яйцата заедно със захарта. Прибавяме разтопения шоколад и отново разбъркваме. Добавяме какаото и брашното, разбъркваме. Накрая прибавяме и разтопеното масло, разбъркваме до хомогенизиране на сместа. В гнездата на форми за мъфини поставяме по една хартиена капсула. Пълним капсулите до 1/2 от височината им с получената смес. Печем в предварително загрята фурна на 170С за около 20-23 минути. Вадим мъфините от фурната, но не и от гнездата. Изчакваме около 2-3 минути и поставяме в средата на всяко кексче по един трюфел или бонбон. След около 10-ина минути изваждаме кексчетата от гнездата, за да се охладят напълно. Приготвяме крем според нашите предпочитания (при мен кексчетата с трюфели са просто с разбита сметана с малко нес кафе, а тези с бонбоните Ferrero Rocher - смес от маскарпоне, сметана и ванилия), който поставяме върху всяко кексче.

Забележка: Тези с трюфелите са чудесни, когато самите трюфели не са напълно стегнали се, т.е до 3-4 часа, след като сме ги поставили в топлите кексчета. Не че не стават и иначе, но след известно време вече са твърди, такива каквито са си, а не се разтичат леко.

П.П. Сори, че нямам фокус, то не че на другите снимки досега съм имала, ама макар и да си купих статив, нямам нерви да се занимавам с него и си карам с треперещите си ръчички :))

И да, трябва да ви се оплача, че почти нямам компютър - много своенравно се оказа моето компче :))