Понички с рикота II

 

Вкъщи сме любители на поничките с извара или рикота още от далечната 2015 година. Не ме питайте колко пъти съм ги правила оттогава, защото не мога да ги изброя. Можете да видите рецептата тук >>, но с настоящата рецепта се получават много по-сполучливи. Отвън са много, много по-приятно хрупкави, а отвътре са мекички, като при това хрупкавата коричка се запазва такава няколко часа, докато при другата рецепта коричката омеква много по-бързо, а и не е толкова хрупкава. Експериментирах с тестото и не съжалявам за решението си, напротив, тези вече са ни номер 1! За втори път ги правя тази седмица – разкошни са!

1 чаена чаша е с вместимост 240 милилитра

Продукти:
250 грама рикота Formagia >>, но предполагам, че и с друга ще станат. Тази ми харесва повече от други марки на нашия пазар, а е и по-евтина.
1 яйце размер М, т.е. средно голямо
3 супени лъжици захар
1 ампула ванилия на доктор Йоткер
1 пакетче (10 грама) бакпулвер
3/4 чаена чаша пшенично брашно тип 405. Аз използвах това >> , защото се чудех къде да го сложа

олио за пърженето

------------
Не съм ги правила с брашно тип 500, но предполагам, че пак се получат толкова приятно хрупкави отвън и мекички отвътре. Когато ги направя с брашно тип 500, ще актуализирам инфото.

Не съм ги правила и с извара, а с рикота, защото имах, и все още имам, няколко кутии. Когато ги направя с извара, ще актуализирам публикацията, стига да не забравя. :D
------------

В малка тенджерка, около 15 сантиметра диаметър, сипваме олио, което да достига 4 сантиметра от дъното ѝ. Поставяме тенджерката на котлон, който включваме на степен 6 от общо 9, за да се загрее олиото, т.е. на умерен огън. Олиото не трябва да е прекалено много горещо, за да не останат отвътре поничките сурови, а отвън да изгорят. Целта на по-малката тенджерка е да не изразходваме много олио, защото поничките се пържат на маслена баня. Опитните домакини знаят това. Има различни начини, за да се провери дали олиото е загрято достатъчно за пържене. Аз много години правя едно и също – потапям дръжката на дървена лъжица или шпатула в олиото. Ако почти веднага се образуват малки мехурчета покрай дръжката, олиото е с достатъчна температура за пържене на поничките, но ако няма такива, оставям още да се сгорещи олиото. Имам и термометър, но много рядко го използвам.

Докато олиото се загрява, приготвяме тестото.
В купа поставяме рикотата, яйцето, захарта, ванилията. Разбъркваме с лъжица, за да се смесят. Прибавяме брашното и бакпулвера. Разбъркваме с лъжица до хомогенизиране – без миксери, блендери, пасатори. Не прекалявате с бъркането – разбъркайте просто няколко пъти с лъжица. Получава се гъсто тесто. С помощта на две чаени лъжички, потопени в сгорещеното олио, оформяме поничките. Е, можете да си сипете малко олио и в някаква малка купичка, за да потапяте там лъжичките, но излишен разход. Първо загребваме с едната чаена лъжичка от тестото, така че да е пълна с връх, после прехвърляме тестото в другата лъжичка, оформяйки нещо като сфероид, сплескани сфери, сплескани "топчета". Правим това няколко пъти, за да ги оформим добре, но можете директно с помощта на другата лъжичка да пуснете тестото в сгорещеното олио, стремейки се тестото да е на топчица. Не препълваме тенджерката с понички, за да имат място спокойно да се пържат, защото по време на пърженето се надуват. Когато се зачервят от едната страна, обръщаме ги от другата. Изваждаме готовите понички и ги отцеждаме върху кухненска хартия. Не трупайте поничките една върху друга.
Който има желание, може допълнително да ги поръси с пудра захар, но след като са се охладили. Може да ги оваляте и с пудра захар, смесена с канела. Според мен няма никаква нужда от допълнителна захар, защото и така са приятно сладки. Наличието на захар в тестото допълнително допринася за приятната хрупкава коричка.